Лихтенщайн е шестата най-малка държава в света с обща площ 160 кв. км и население от 38 000 души. Тя е четвъртата най-малка държава в Европа и втората най-малко посещавана на континента. Едва по 80 000 души пътуват до нея всяка година.
Понеже страната е дълга и тънка по форма, можете да я преминете пеша много лесно. Пресичането ѝ по широчина отнема по-малко от два часа, а по дължина – около шест. Ако искате да можете да се похвалите, че се пропътували цяла една страна на крак, Лихтенщайн е едно от най-лесните места да го постигнете.
Коя е най-малката държава в света
Интересен факт – Лихтенщайн е толкова малка, че нейният прочут с неутралитета си съсед Швейцария, без да иска е нахлувал в нея цели три пъти през последните 30 години. В два от тези три случая Лихтенщайн дори не знаел за случилото се.
„Лихтенщайн е толкова малка, че знаците показват разстоянието във време за ходене. Това е едно от най-любимите ми открития от пътуването ми в Лихтенщайн“, пише блогърка в neverendingfootsteps.com.
„На няколко пъти се натъквах на табела с няколко места и часове. Отне ми няколко минути да разбера, че това е времето за достигането им пеша“, добавя тя.
В страна като Лихтенщайн наистина си струва да разгледате всичко ходейки пеша. Тя е известна като дестинация за еднодневни екскурзии – място, където да отидете набързо, да разгледате наоколо, може би да преспите една нощ, но не повече.
Струва си, обаче, да отделите повече време. Един ден можете да си отделите само за разглеждане на столицата Вадуц. След като откриете страхотните маршрути за преходи, ще ви се иска да имате поне седмица. Ако не обичате ходенето в планината, ще можете да видите по-интересното от страната за ден. Туристическите маршрути, обаче, са наистина прекрасни.
На туристическия сайт на Лихтенщайн можете да откриете 30 изумителни маршрута в страната, които можете да изминете. За един от най-красивите се смята този от Малбун до Шьонберг, който се намира на голяма надморска височина и е идеален за опознаване на страната.
Има още няколко, които звучат много добре – „орловото приключение“, при което се спускате в долина докато над вас кръжат орли, и няколо пътеки с алпаки и лами, където има забавление за всички.
Официалният език в Лихтенщайн е немски, но тук се говорят изненадващо много диалекти. Ако имате набито ухо, може да различите от коя от 11-те общини е човекът, с когото говорите.
Придобиването на лихтенщайнско гражданство е сложно. Това е една от държавите, където това се случва най-трудно. За да станете гражданин на страната, трябва да живеете в нея поне 30 години, а това ще бъде възможно, само ако успеете да получите разрешение за пребиваване. Страната дава едва по 70 такива на година на граждани на Европейската икономическа зона.
Повечето чужденци, окито работят в Лихтенщайн за местна компания, дори нямат право да живеят в княжеството.
Можете да заобиколите условието за 30-те години, ако се ожените или омъжите за местен жител. Тогава ще трябва да чакате „само“ 5 години.
Има и трети, по-странен вариант. Ако имате разрешение за пребиваване, можете да поискате вашата местна общност да гласува дали да станете гражданин или не. Ако те решат, че можете да допринесете с нещо за държавата, може да не чакате 30 години.
Независимо кой вариант ще използвате, ще трябва да се откажете от всяко друго гражданство, което имате, след като станете лихтенщайнец.
Защо човек би си създал толкова главоболия за едно гражданство? Лихтенщайн има много какво да предложи.
За начало, това е най-богатата държава в света на човек от населението с един от най-високите стандарти на живот. Има много ниски корпоративни данъци за Европа – 12,5%. Престъпността е почти нулева. В единствения затвор в страната има едва 7 души (при капацитет от 20), а последното убийство е станало през 1997 г. Много хора тук дори не си правят труда да си заключват вратите. Нивото на безработица е 1,8%.
Въздухът е чист и свеж, когато се разхождате, рядко има трафик, а хората са научени да не вдигат шум по време на официално наложената 90-минутна почивка на обед и след 22 ч.
Лихтенщайн се управлява от принц Ханс-Адам II, който е един от най-богатите монарси в света. Той управлява своя собствена банка. Принцът има много повече политическа власт от повечето европейски монарси и има право да назначава съдии, да налага вето на закони и да свиква референдуми.
Въпреки богатството му, можете редовно да го засечете да тича за здраве из страната и да поздравява с „Хой“ хората, които подминава.
На националния празник на Лихтенщайн – 15 август, принцът прави парти в замъка Вадуц, което е отворено за всички. И не е само това – когато жител на страната навършва 18 години, той бива поканен в замъка за рожден ден заедно с принца.
В Лихтенщайн има един главен път и използването на обществен път се насърчава силно, за да се намали трафикът. Затова транспортът е евтин и функционален. Независимо къде в страната искате да отидете, винаги ще има Лимобил, който да ви откара там.
Друг вариант е да си вземете безплатно колело под наем, каквито са поставени на много места в страната.
Освен това е много лесно да се влезе до Лихтенщайн от Швейцария. Хващате влака от Цюрих до Сарганс, пътуването отнема 50 минути, след което от там хващате автобус до Вадуц, където ще стигнете за 30 минути.
Ако е възможно, не посещавайте Лихтенщайн в неделя или, ако се налага, уверете се, че сте си купили храна и нужните стоки предишния ден. в неделя всичко затваря.
В Лихтенщайн е скъпо. Дори по-скъпо от съседна Швейцария.
Кои са държавите, в които всички искат да емигрират КАРТИ
Настаняването ще ви излезе солено. Ако искате да отседнете във Вадуц, че ще видите цени в хотели от порядъка на 170 долара. Ако пътувате икономично, по-добре да изберете друга опция. Има „младежки хотел“ между Шаан и Вадуц, който излиза доста по-евтино, особено ако отседнете в обща стая. Най-евтината цена там е 43 долара за нощ.
Затова по-добре да се ориентирате към частни квартири в Airbnb. За сметка на това транспортът е сравнително евтин. Еднократният билет започва от 2 швейцарски франка и стига до 15 за неограничен брой пътувания за деня.
Храната също е скъпа. Средно за залуска ще ви трябват 15 швейцарски франка, 20 за обяд и 25 за вечеря.
И още един любопитен факт. Лихтенщайн е една от двете страни в света, която е двойно обградена само от суша. Това означава, че двете ѝ съседки – Швейцария и Австрия, също нямат излаз на море. Другата държава с такова разположение е Узбекистан.
