Фарът Сан Хуан де Салваменто се намира на остров Естадос, в провинция Огнена земя, Аржентина. Това е първият фар, построен в южни води и най-старият в историята.
Той е наречен "Фарът на края на света" - след романа на Жул Верн, който носи това заглавие. Темата на романа е оцеляването при екстремни обстоятелства, а описаните събития се въртят около този изолиран фар.
Фарът датира от 1884 г., когато Южноатлантическата експедиционна дивизия, под командването на комодор Аугусто Ласер, създава морска подпрефектура, затвор и спасителна станция на остров Естадос, за да помогне на многобройните кораби, бедстващи около нос Хорн.
Как туристите изцеждат остров Санторини
Той е издигнат на скалист нос, наречен Сан Хуан. Комодор Аугусто Ласер добавя „de Salvamento“ (което означава „спасение“) към името му, за да изясни целта му. Днес то се отнася и до околностите на носа и по-специално за малкото пристанище, разположено в съседен залив, разказва Amusing Planet.
Първоначално фарът представлява дървена къща, едва 5 метра висока и около 9 метра в диаметър. Светлината се осигурява от 8 фиксирани керосинови лампи, поставени зад прозорци, чиито стъкла са снабдени с лещи. Но местоположението на фара не осигурява добра видимост за светлината му.
Въпреки че достига височина от 60 метра, светлината от маслените лампи е твърде слаба и мъглата често скрива фара. В резултат на това корабите продължават да се разбиват в района.
През 1901 г. аржентинското правителство, в сътрудничество с Международната организационна комисия на Антарктическата експедиция, решава да издигне нов фар, разположен малко по на север. Той е завършен през 1902 г. и Сан Хуан де Салваменто е изоставен само след осем години експлоатация.
Защо на гръцките острови къщите са боядисани в тези два цвята
Вдъхновен от отдалеченото местоположение на фара, Жул Верн завършва първия проект на своя роман „Фарът на края на света“ през 1901 г. Той е публикуван четири години по-късно, след смъртта на писателя.
Съоръжението потъва в руини за близо век - до 1994 г., когато френският мореплавател Андре Бонар, очарован от романа на Жул Верн, тръгва да търси „фара на края на света“. Той стига до острова и прекарва на него три месеца, оцелявайки в примитивни условия.
Бонар решава да го възстанови и за тази цел създава организация, която получава подкрепана на местните власти на Огнена земя и Ушуая, аржентинския флот, френското правителство и няколко частни компании. Проектът получава финансова подкрепа и от френските общини Нант (родния град на Жул Верн) и Ла Рошел (местожителството на Андре Бонар).
Репликата на фара е завършена през 1998 г. и е осветена за първи път на 26 февруари 1998 г. Дървената сграда е построена в Ла Рошел, разглобена, транспортирана с кораб до Ушуая и после до остров Естадос, където е сглобена.
През 2000 г. Андре Бонар насърчава изграждането на още едно копие на оригиналния фар край бреговете на Ла Рошел във Франция. Също наричан фар на края на света, той е построен върху колони в морето.
