В отдалечена гора, на няколко километра от атомната централа „Чернобил“, се намира една реликва от съветско време, нагледно доказателство за неефективно управление.
Това е „Дъга-2“ – свръхсекретният съветски военен провал. Намира се в забранената зона на „Чернобил“ и е била строго охранявана съветска военна тайна. Представлява огромна радарна кула, която излъчва смущаващ радиосигнал чак до Тихия океан и става обект на конспирации по време на Студената война, съобщава Би Би Си.
Строителството на съоръжението започва през 1972 г. – същата година, в която започват да строят „Чернобил“. Започва да работи през 1976 г.
Учени развенчаха голям мит за Чернобил
Огромните антени, както и бараките и столовата на военните, са разположени на 2 км от границата на „червената зона“ около „Чернобил“, което означава, че радиацията не е чак толкова силна там.
„Целта е била да се даде ответен удар. Ако, на теория, видят ракета над страната, вече е твърде късно. Например, на ракета, наречена „Тридент-2“, ѝ трябват само 28 минути да стигне до Москва от Невада. Ако видят изстрелване, имат 20-25 минути да натиснат или да не натиснат червеното копче.
Не е била много ефективна. Проектирана е през 60-те години. Дори за 80-те години вече е била стара технология“, обяснява Игор Бондарчук, туристически гид. По думите му, трябвало да работи като един огромен компютър, но един съвременен мобилен телефон е много по-ефективен.
„Дъга-2“ е затворена след чернобилската атомна катастрофа през 1986 г. Счита се, че хората, замесени в проекта, са знаели за неговата неефективност, но продължили да „играят“, за да защитят личните си интереси.
От трите радарни станции с далечен обсег в бившия СССР, това е единствената оцеляла. Предпазило я е местоположението ѝ близо до забранената зона на „Чернобил“.
„Чувал съм съветските хора да казват, че тази антена ще разбие врага с мощен електрически импулс. Чел съм и съм чувал такива неща много пъти. Всичко е слухове. Можете да спекулирате колкото си искате“, коментира Сергей Бабаков, историк в музея на „Чернобил“.
Той научил за съществуването на станцията през 1987 г. по време на своята работа в музея и разбрал, че в строителството ѝ участвали тогавашното министерство на машиностроенето, министерство на съобщенията и военни строители. Бабаков смята, че поне още 50-100 години документите, касаещи изграждането и предназначението на станцията, няма да бъдат разсекретени.
„Това е отвъдхоризонтен радиолокатор, предназначен да засече изстрелването на балистични ракети. Наричаха го „руския кълвач“, защото когато работеше, произвеждаше характерен почукващ звук в радиопространството“, посочва генерал-лейтенант Валерий Каминский, бивш съветски и украински военен.
Съоръжението с приблизителна височина 150 м и приблизителна дължина 800 м е част от противоракетната отбрана на СССР със задача да засича изстрелване на вражески балистични ракети в първите 2-3 минути след изстрелването. Главен конструктор е Франц Кузмински, а главен проектант е Научноизследователският институт по далечните радиосвръзки.
Обектът е консервиран с намерението да се използва в бъдеще, но през 1987 г. след оценка на въздействието от бедствието става ясно, че това е невъзможно да се случи в забранената зона около АЕЦ „Чернобил“.
4 малко известни места по света с убийствена радиация, за която е виновен човекът
Най-важните компоненти са демонтирани и откарани в град Комсомолск на Амур. Всички останали прилежащи сгради и съоръжения са изоставени.
Днес „Дъга-2“ е достъпна за посещение, за разлика от другите от нейния тип, които са засекретени обекти.
