През май 1962 г. управителния съвет на Сентралия, Пенсилвания, организира събрание, за да обсъди как да подходи към новите отпадъци на града.
По-рано същата година за целта в градчето е изкопан ров с ширина 91 м, дължина 22 метра и дълбочина 15 м, за събиране на отпадъците, които много граждани нелегално изсипват около града.
Ровът бързо се препълва и управата на града трябва да реши как да го разчисти. Едно решение изскача в главите на всички – отпадъците да бъдат изгорени.
Разбира се, при предприемане на такива действия обаче, не можеш просто да подпалиш тонове с отпадъци в 91-метрова яма, дълбока 15 м.
Отначало всичко върви по план.
Ровът първо е запълнен с невъзпламеняем материал, който да задържи огъня, запален на 27 май 1962 г. След като отпадъците изгарят, всичко е угасено с вода. Въпреки това обаче два дни по-късно, на 29 май, се появяват нови пламъци.
Седмица по-късно огънят продължава. Пожарникарите са озадачени, защото не могат да разберат откъде идват новите пламъци. Те използват булдозери и лопати, за да разравят отпадъци и да разберат какво се случва.
Най-накрая причината за неугасващия огън е открита.
На дъното на ямата е имало 5-метрова дупка, дълбока няколко метра, пълна с отпадъци и не е могла да бъде запълнена с невъзпламеняем материал.
Тъй като дупката не е била обезопасена, след подпалването на целия ров, тя осигурява директен достъп до тунелите на подземните въглищни мини, върху които Сентралия е построен.
Съвсем скоро гражданите започват да се оплакват от неприятни миризми, които се появяват в домовете и офисите им, както и от дим, излизащ от земята на различни места в града.
Инспектор установява, че определено има пожар в мините.
Разходка с асансьор дълбоко в земята - депресията Падирак, за която малко хора знаят
От управителния съвет не си признават, че са подпалили мините и се свързват с фирмата, на която принадлежат, под предтекст, че „пожар с неизвестен произход“ гори под града им.
Представители на фирмата и на градската управа се срещат, за да достигнат до най-ефективното, бързо и евтино решение на големия проблем.
Всички мини в града и областта са затворени, заради разрасналия се пожар и високите нива на отделящи се отровни газове.
До решение на проблема така и не се достига.
Прокълнатата къща, построена с кървавите пари от пушките „Уинчестър“
От екипа, заел се със случая, излизат две предложения за справяне с пожара, но и двете се оказват твърде скъпи и неефективни.
Докато хората търсят решение, пожарът вече се разраства на повече от 200 метра площ под земята, което оскъпява угасяването му изключително много.
От друга страна минни експерти правят изчисления и установяват, че в мините има достатъчно въглища, че да поддържат пожара поне в следващите 250 години.
Оказва се, че е по-евтино да се изпразни града, отколкото да се угаси пожара
През 1980 г. правителството отпуска 42 млн. долара, за да може всички жители на града да бъдат преместени в нови градове. От около 1000 жители през 1980 г. до 1990 г. остават само 63.
По последни данни от 2013 г. в града живеят 7 души. Днес Сентралия спада към призрачните градове по света.
