Изгорен от слънцето, сякаш замръзнал в тихи улички с дървени къщи и звънящ детски смях по белите плажове, това е чилийското Икике. За града несъмнено си струва да се разкаже.
Прекарах тук три дни и бях готова да се върна отново. И се върнах, точно една година по-късно, пише българска туристка в социалните мрежи.
Твърди се, че това е един от онези чилийски градове, в които почти никога не вали. Последният рекорд е повече от десет години без дъжд. Разбира се, има области на Земята с по-сух климат. Но, все пак, десет години също са впечатляващи.
Подобно на повечето други пристанищни градове в Латинска Америка, Икике е основан през 16 век от конкистадорите. Преди тихоокеанската война този град е принадлежал на вицекралството Перу, но по време на тази война голяма морска битка избухва край бреговете близо до Икике между флотите на Перу и Чили. Чилийците спечелили и след това районът Тарапака, заедно с пристанищния град Икике, отива в Чили.
Защо този град бил толкова важен? Факт е, че до него в пустинята Атакама (тогава част от територията на Перу) са открити големи находища на натриев нитрат.
Турист направи голяма простотия на Сардиния
Селитрата, добивана в безплодната пустиня, променила радикално града и целия регион. Благодарение на бума в добива на нитрати, Икике се превърнал в културен и финансов център на Перу. В града активно се строило, къщите били електрифицирани, най-добрите актьори и музиканти от онова време играели в общинския театър. Икике станал най-богатото пристанище на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка.
Сред богатите се смятало за специален шик да се строят къщи от дърво. В крайна сметка наоколо има много камъни, но дърветата не растат в пустинята. Затова много обществени сгради, църкви и имения на местното благородство са дървени.
Когато производството на селитра било ограничено, градът западнал, хората, за които вече нямало работа в мините, напуснали, закрили магазини, училища, театри. Градът се превърнал в полуселски, сънлив град.
Кастелоризо – чудно място на ръба на Европа без коли и с чисто море
И може би Икике би изчезнал напълно, но значението му като пристанище все още остава значително за чилийската икономика. Така остава и до днес. Градското пристанище обслужва не само Чили, но и цялата морска търговия на съседна Боливия, която няма достъп до морето.
Сега Икике е чилийски курорт, хората от цялата страна ходят там за почивка. В града почти няма дъжд, температурата е около 25 градуса през цялата година, морето е топло.
Не белите плажове, нито естествената красота обаче привличат толкова чилийците тук, а Zona Franca de Iquique, най-голямата зона за безмитно пазаруване в страната, открита в северната част на града през 1985 г., която включва около 500 магазина. Самите чилийци, боливийци и перуанци редовно идват тук за пазаруване.
Много харесах града. Спокойна, релаксираща атмосфера. Има много магазини и кафенета. Уютен център на града, където да прекарате време. И, разбира се, плувах в Тихия океан, без това потапянето в амосферата не би било пълно.
