Ауровил – „Градът на зората“, е най-голямото експериментално екоселище в света. Намира се в Южна Индия, близо до бившата френска колония Пондичери.
Историята му започва преди повече от 50 години, когато майката на Ауровил Мира Ричард – индийка и французойка по произход, мечтае да създаде едно място, където хората могат да живеят обединени, в мир и хармония с природата, отвъд всякаки вярвания, политически убеждения и националности.
Френската република, за която никой не знае
„Трябва да има място някъде на Земята, което никоя нация да не може да твърди, че е нейно, където всички човешки същества с добра воля, които имат истинско вдъхновение, могат да живеят свободно като граждани на света и да се подчияват на една-единствена власт – тази на върховната истина“, проповядвала тя.
Тя се сближава с Шри Ауробиндо – един от водачите на индийското движение за независимост, който също е филисоф, поет и духовен наставник. Той е човекът, развил по това време подхода на интегралната йога.
Заедно, с помощта на доброволци от всички сфери на живота, те съставили план под формата на духовна галактика, на основната на който да построят Ауровил и неговите отделни зони – културна, индустриална, жилищна и международна, съобщава eco-villages.eu.
Географското и духовно сърце на Ауровил е Матримандир. Това е храм за медитация и йога практики. В него няма абсолютно никаква религия.
Но животът в Ауровил не е безкрайна ваканция. Всеки тук си има някакво задължение. От безплодна пустош жителите на града са испели да създадат гъста гора, която изглежда като дива джунгла. Днес там живеят над 3000 души от 70 различни държави, както и голямо разнообразие от животни, птици и насекоми от всякакви видове.
Организирани в стотици работни единици, всяка една общност развива определен проект в различна сфера – от земеделие до образование, здраве, холистична медицина, занаяти, научни изследвания, информационни технологии или арихтектура.
Това е причината там да има множество училища, центрове за изкуства, екостроителство, проекти за залесяване, управление на водите, а също и кино, център за медитация и други най-различни дейности, типични както за селските райони, така и за градските.
Всяка година в младежкия център се провежда панаир на застрашените занаяти, който дава възможност на младежите да запазят уменията на предците си.
Основната цел на образованието там е да даде на децата възможност да израстат, да се развият и да изпълнят мечтите си. Главният акцент е върху физическите упраженения и подобряване на творческите умения.
В града няма коли. Основното средство за придвижване е моторът.
В продължение на 50 години, с подкрепата на индийското правителство и ЮНЕСКО, Ауровил успява да изгради социална и икономическа система, която постига стабилност.
Там има вид социална осигуреност, която позволява на жителите да посрещнат материалните си нужди и да получат пенсия. Те имат безплатен достъп до образование, базова здравна грижа, спорт и до много културни дейности на Ауровил.
Все повече стават желаещите да се възползват от тези придобивки. Със засилването на туризма там някои от правилата за придобиване на гражданство се променят, но все пак остават близки до изискванията на Майката на града.
За да станете истински ауровилианец, трябва да се докажете като останете да живеете там най-малко година и да уважавате Хартата на Ауровил:
1. Ауровил не принадлежи на никого. Той принадлежи на цялото човечество. Но за да остане там, човек трябва доброволно да служи на Божественото Съзнание.
2. Ауровил ще бъде място за непрестанно образоване, постоянен прогрес и младеж, която никога не остарява.
3. Ауровил иска да бъде мост между миналото и бъдещето. Възползвайки се от всички вътрешни и външни открития, той смело иска да се втурне към бъдещи постижения.
Трудно е да се повярва, че все още има такива места: Открийте най-добре пазената тайна на Швейцария
4. Ауровил ще бъде място за материално и духовно търсене, което да даде живото човешко тяло на неразрушимото човешко единство.
Общината е планирана така, че в нея да могат да живеят над 50 000 души. Но общността още не е готова за това. Освен конфликтите между хората, които съществуват навсякъде, има и сериозен недостиг на вода. Парадоксалното е, че прииждащите води на Индийския океан всяка година покриват все по-голяма част от земите на Ауровил.
