В Дейр ал Бахри очите първо се фокусират върху драматичните грапави варовикови скали, които се издигат на почти 300 м над пустинната равнина, само за да осъзнае човек, че в подножието на цялата тази огромна красота се крие още по-необикновен паметник - ослепителният храм на Хатшепсут.
Почти модерно изглеждащият храм се слива красиво със скалите, от които е частично изсечен – брак, сключен на небето. Повечето от това, което виждате, е старателно реконструирано, съобщава Lonely Planet.
Непрекъснатите разкопки и реставрация от 1891 г. насам разкриха един от най-добрите паметници на древен Египет.
Сигурно е бил още по-зашеметяващ в дните на Хатшепсут (1473–1458 г. пр. н. е.), когато до него се е приближавал огромен път, обграден от сфинксове, вместо днешния шумен туристически базар; когато дворът е бил градина, засадена с екзотични дървета и ароматни растения, и когато е бил свързан на изток през Нил с храма на Карнак.
Наречен Джесер-джесеру (Най-святата от светите), той е проектиран от Сененмут, придворен в двора на Хатшепсут и може би също неин любовник.
Ако дизайнът изглежда необичаен, имайте предвид, че той всъщност включва всички неща, които един мемориален храм обикновено има, включително издигащата се централна ос и план от три части, но трябвало да бъде адаптиран към избраното място: почти точно на същото линия като храма на Амон в Карнак и близо до по-старо светилище на богинята Хатор.
Храмът е бил опустошаван от вандали през вековете: Тутмос III премахва името на мащехата си, когато може; Ехнатон премахва всички препратки към Амон; а ранните християни го превръщат в манастир - Деир Ал Бахри (Манастир на Севера), и обезобразяват езическите релефи.
Дейр Ал Бахри е определено като едно от най-горещите места на земята, така че посещението рано сутрин е препоръчително, също и защото релефите се виждат най-добре при слаба слънчева светлина.
В комплекса се влиза през големия двор, където все още личат оригинални древни корени на дървета.
Деликатният релеф на южната колонада, вляво от рампата, има релефи на транспортирането на чифт обелиски, поръчани от Хатшепсут от каменоломните в Асуан до Тива, а северната включва сцени на улавяне на птици.
Голяма рампа води към двете горни тераси. Най-добре запазените релефи са на средната тераса.
Релефите на северната колонада записват божественото раждане на Хатшепсут и в края му е параклисът на Анубис, с добре запазени цветни релефи на обезобразена Хатшепсут и Тутмос III в присъствието на Анубис, Ра-Хорахти и Хатор. Чудесно подробните релефи в колонадата на Пунт вляво от входа разказват историята на експедицията до Земята на Пунт за събиране на дървета от смирна, необходими за тамяна, използван в храмовите церемонии.
Има изображения на странни животни и екзотични растения, които се виждат там, чужда архитектура и пейзажи, както и различно изглеждащи хора.
В края на тази колонада е параклисът на Хатор, с две камери, и двете с колони с глава на Хатор.
Релефите на западната стена показват, ако имате факла, Хатор като крава, облизваща ръката на Хатшепсут, и кралицата, която пие от вимето на Хатор. На северната стена има избелял релеф на войниците на Хатшепсут във военноморски костюми в чест на богинята.
Отвъд залите с колони има параклис с три стаи, изсечен в скалата, сега затворен за обществеността, с релефи на царицата пред божествата и зад вратата малка фигура на Сененмут, архитекта на храма и, според някои, любовник на Хатшепсут.
Горната тераса, възстановена от полско-египетски екип през последните 25 години, има 24 колосални статуи на Озирис, някои от които са се запазили.
Централната врата от розов гранит води към светилището на Амон, което е изсечено в скалата.
От южната страна на храма на Хатшепсут се намират останките от храма на Монтухотеп, построен за основателя на 11-та династия и един от най-старите храмове, открити досега в Тива, и храма на Тутмос III, наследник на Хатшепсут. И двете са в руини.
Хатшепсут е втората доказана жена-фараон от Древен Египет и петият фараон от осемнадесетата династия на Древен Египет. Тя е един от редките случаи, в които жена заема престола на фараоните на Египет.
Хатшепсут е дъщеря е на Тутмос I и неговата съпруга и сестра Яхмос. Омъжва се за своя полубрат Тутмос II, когато е на 14 – 15 години. След смъртта му през 1479 пр. н. е. тя управлява като регент на своя доведен син Тутмос III, който тогава е на 2 години. Първоначално е смятано, че тя управлява единствено като регент. Съвременните учени обаче смятат, че през седмата година на неговото управление (1472 г. пр. н. е.), Хатшепсут приема титлата фараон, управлявайки заедно с Тутмос III.
Хатшепсут управлява 21 години. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи, като грандиозния храм в Дейр ел-Бахри и разширението на храма на Амон в Карнак. Нейно дело са мащабни строителни проекти, част от които храмовия комплекс Карнак и заупокойния храм на Хатшепсут.
Хатшепсут се облича в мъжки дрехи и носи фараонска брада. Остава завинаги в историята с добрите си дела. Преди нея има само една доказана жена-фараон – Нефрусобек, която обаче не постига същия просперитет.
