Учени откриха доказателства за масивна суша на тихоокеанския остров Рапа Нуи, известен като Великденския остров. Изследователите смятат, че изменението на климата е принудило жителите на острова да спрат да строят своите емблематични каменни паметници.
Съдбата на Великденския остров предупреждава човечеството за катастрофата, причинена от нерационалното използване на ресурсите. Общоприетата теория е, че пристигането на първите полинезийци на малкия остров през 1200 г. е довело до бързото му обезлесяване.
Това било необходимо, за да се изградят каменните статуи моаи.
Бързите промени в околната среда довели до срив на населението преди пристигането на европейците през 1700 г. Статуите на Великденския остров са предупреждение срещу прекомерната експлоатация на естествения свят, казват учени, пише New Scientist.
Но археолозите наскоро оспориха тази теория за социален колапс на Великденския остров. Вместо това изследователите са разгледали фактори като сушата, които биха могли да доведат до катастрофални промени в културата на Рапа Нуи.
Уилям Д'Андреа от Колумбийския университет в Ню Йорк и колеги анализираха водородни изотопи във восъчното покритие на древни листа, запазени в езерни утайки, обхващащи историята на окупацията на острова.
Количеството на тези изотопи в листния восък е тясно свързано с промените в местните валежи, което дава на изследователите инструмент за оценка на минали промени в валежите на острова.
Данните показват, че островът е преживял значителна суша между 1550 г. и началото на 1700 г. През този период валежите са паднали с цели 900 милиметра годишно. Например сушата между 2010 и 2017 г. в Рапа Нуи силно намалила запасите от сладка вода, като годишните валежи паднали с 370 милиметра.
Авторите на новото проучване смятат, че сушата е съвпаднала с големи промени в обществото на Рапа Нуи, което вероятно е предизвикало спад в изграждането на каменните статуи.
„Нашата хипотеза не изисква жестока война или демографски колапс през 1600 г., но предоставя разумно обяснение за възможните причини за конфликт между общностите“, пишат авторите на изследването.
„Суши се случват на Рапа Нуи и те може да са били наистина драматични“, казва геологът от Университета на Аляска Феърбанкс Даниел Ман, който не е участвал в проучването.
Но не всички археолози са съгласни, че сушата е била основната причина за конфликт или културен упадък.
Намаляването на валежите може да има отрицателен ефект, казва Карл Липо, археолог от университета Бингамтън в Ню Йорк. Но досега не са открити доказателства за хранителен стрес в скелетите на хора от този период, нито признаци, че работата в кариерите, използвани за изграждането на статуите, е спряна.
