Мастиксът – често наричан „сълзите на Хиос“ или „бялото злато на Хиос“, е продукт, който се произвежда само на този гръцки остров. Още от античността лепкавата смола, която се стича от кората на мастиковите дървета, е била събирана не само заради вкусовите ѝ качества, но и заради терапевтичните ѝ свойства.
Въпреки че мастиковите дървета, наричани още „лентиск“, растат на много места в Средиземноморието, само на Хиос те „кървят“ мастикс. Това го превръща в уникален и почти чудотворен продукт, съобщава „Грийк Рипортър“.
Живописният старинен град с калдъръмени улици, родил една от най-скъпите стоки в историята
Мастиксът се използва за овкусяване на много сладкиши и напитки, най-известната от които е мастиката, произвеждана на Хиос. Мастиксовите „сълзи“ или малки втърдени късчета дървесна смола, могат да бъдат използвани и като дъвка – нещо, което е правено от хиляди години.
Мастиксът се използва в културите на Средиземноморието и Арабския свят, най-вече в гръцката, кипърската, сирийска и ливанските кухни. Той е разпространен в региона и в Близкия Изток по търговските пътища от времето на Източната римска империя.
Неговата рядкост го е направила мног търсен продукт през вековете. Дори и в наши дни мастиксът се счита за ценна стока, която не бива да се прахосва. ЕС го е обявил за продукт със защитен произход, потвърждавайки, че само Хиос може да произвежда автентична мастика.
Всеки опит за производството на смолата извън острова през годините се е провалял. Изследователите смятат, че Хиос просто има идеалната комбинация от климат и почва, която позволява събирането на ароматната суровина. През византийската епоха значението му е било толкова голямо, че селата на острова издигнали стени, за да защитават своето „бяло злато“.
Производството на мастикс диктува ежедневието на Хиос. В селата, където той се произвежда, наричани „мастикокория“, всички жители участват в процеса. Началото е през есента, когато кората на дървото се надрасква с инструмент, подобен на игла. Мастиксът се процежда от дървото, като сълзи, докато дървото се опитва да се „излекува“. Този начин на събиране на мастикс е много древна традиция, която ЮНЕСКО е обявил за нематериално световно наследство.
Когато смолата изсъхне, тя се събира и отнася в селото, за да бъде пречистена. Жените се събират на групички и почистват една по една нежните „сълзи“, за да ги подготвят за процеса.
Кило картофи за 500 евро? Това се най-скъпите храни в света
След падането на цената на стоката през 19-и век е създаден кооператив на производителите на мастиксова гума. Асосицаията прави така, че 200-та семейства, които зависят от това производство, няма да останат без средства в случай на лош сезон, пожари и други непредвидени обстоятелства. Тази идея за сътрудничество и загриженост между производителите е ключова за Хиос и представлява традицията на острова хората да работят заедно и да се подкрепят.
Богатата история на мастиката е увековечена в Музея на мастикса, разположен в южната част на острова, която е най-силно свързана с производството на смолата. Там са представени всички етапи на процеса.
