В древногръцките и римските легенди Херкулесовите стълбове – бележещи края на познатия свят, са били могъщи колони, които някога са стояли от двете страни на пролива, където Средиземно море се среща с Атлантика.
Единият е на Гибралтарската скала, джоб от британска територия до континентална Испания, а другият е Сеута - видно място на северноафриканското крайбрежие.
Днес Сеута е испански ексклав, част от държава, изцяло заобиколена от друга, в този случай Мароко. И въпреки че може да е само на 28 мили от континенталната част на Испания, този малък джоб на Европа в Африка е едно от най-необичайните места на двата континента.
Заобиколен от три страни с вода, Сеута е защитен от високи средновековни стени, каменни цитадели и бодлива тел, които подсказват за неговата бурна история. С площ от само 18 кв. км и население от около 85 000 души, този полуостров, вдаващ се рязко в Средиземно море, е владение на Испания от 1580 г.
Но ексклавът е нещо повече от колониална реликва - с архитектура, култура и кухня, смесващи влияния от двете страни на Гибралтарския пролив, това е може би най-мултикултурният град в Испания.
„Сеута получи титлата за най-лоялен град в Испания“, каза Мила Бернал, представител на местната туристическа служба, пред CNN Travel. „Защото гражданите решиха, че искат да бъдат испанци, а не португалци“, допълва тя.
Врата към Африка
Историята на Сеута е сложна. Стоейки на Кралските стени от 16-ти век, които все още заобикалят стария град на ексклава, Бернал обяснява как португалците завладяват Сеута през 1415 г., когато християнската Реконкиста на Иберийския полуостров преминава през Средиземно море и навлиза в сърцевината на маврите.
Португалия и Испания се обединяват под един монарх през 1580 г. и така Сеута попада под управлението на Иберийския съюз до 1640 г., когато Португалия се отделя.
Хората от Сеута обаче, които до голяма степен са емигрирали от испански, а не от португалски територии в европейския континент, решават, че предпочитат да застанат на страната на Испания.
Градът е ценен заради стратегическото си местоположение. Историята му града се простира назад до древността и като се има предвид неговата видна позиция, охраняваща Гибралтарския пролив, всяка голяма средиземноморска сила е претендирала или завладявала Сеута.
Финикийски руини, датиращи от 7 век пр.н.е., могат да бъдат намерени до катедралата на Сеута. Средиземноморските мореплаватели основават тук малко селище като част от тяхната нарастваща морска империя. По-късно идват картагенците и римляните, които трябва да осигурят вратата към Африка.
„Римляните са вярвали, че планината Хачо е колоната на Херкулес. Това е бил краят на света за римляните“, каза Бернал, сочейки високия връх с изглед към ексклава. „Те наричат града Септум заради неговите седем хълма, което еволюира в съвременното име „Сеута“.
Яростни битки
Монументална бронзова статуя, изобразяваща Херкулес, който бута настрани големите колони, днес приветства слизащите пътници на средиземноморския бряг на Сеута.
След падането на Римската империя византийците превземат Сеута и се водят ожесточени битки с вандали и вестготи за контрол над територията.
През 8 век ислямската династия на Омаядите помита Северна Африка, завладявайки всичко по пътя си, включително Сеута. Арабските, мавританските и берберските кралства започват да контролират града, докато португалците и испанците не пристигат през 15 век, залагайки европейска претенция, която продължава през последните 400 години.
Най-лесният начин да стигнете до Сеута от Европа е с ферибот от Алхесирас - пристанищен град на континенталната част на Испания, през пълните с делфини води на Гибралтарския проток. Много испанци пристигат тук на почивка и със сигурност не са лишени от туристически атракции.
Конкурентни претенции
Изследвайки тапас баровете и католическите катедрали на територията, посетителите ще намерят следи, напомнящи за предишните владетели на града, в музея на римската базилика, който съдържа някои от най-старите християнски реликви, откривани някога в Северна Африка, и в арабските бани и мавританската архитектура, които биха могли да се видят и в южните испански градове Гранада, Кордоба или пристанището Танжер на Мароко.
Има пешеходни преходи до епични гледки като Mirador de San Antonio, които предлагат панорами към Сеута, Мароко и Гибралтарския пролив. Има и плажове за почивка и слънчеви бани.
След това в Бензу, на северното крайбрежие на територията, има възможности да се насладите на чай в марокански стил в сянката на джамия, да се разходите до стари крепости и модерни наблюдателни кули на границата и да продължите напред, за да посетите забързания марокански град Тетуан.
Обект на битки от хилядолетия, Сеута е официално класифициран като автономен испански град. Освен това е част от Европейския съюз и е един от двата испански ексклава на средиземноморското крайбрежие на Северна Африка. Другият е Мелила - град също с около 85 000 души, на около 250 мили източно от Сеута, който също граничи с Мароко.
Както може да се очаква, Мароко оспорва суверенитета на Испания над двата ексклава, позовавайки се на географски и исторически връзки с териториите, простиращи се назад до ислямските завоевания. През 18 век султанът на Мароко не успява да превземе Сеута след 30-годишна обсада. Друга обсада в началото на 19 век също се проваля.
През следващите векове граничните спорове водят до периодични войни и битки, докато голяма част от Мароко не е колонизирана от Испания и Франция през 19 и 20 век.
Докато Мароко получава независимост през 1956 г., Испания задържа Сеута и Мелила.
Това е спор, който все още е дълбок и през 2023 г. испанският министър-председател Педро Санчес се оплака на мароканските власти, когато мароканските карти включиха Сеута и Мелиля в границите на страната. Година по-рано испанските медии съобщиха, че Санчес заявява, че „Сеута и Мелиля са Испания, точка“, след като Мароко се оплака на ООН, че „Мелила е затвор, окупиран от Испания“.
Културен микс
Докато градът вече не бележи ръба на познатия свят, както е бил за римляните, като аванпост на ЕС в Африка, Сеута започва да се разглежда като врата към Европа за много мигранти, търсещи по-добър живот. В резултат на това сухопътната граница на територията с Мароко е заобиколена от наблюдателни кули и бодлива тел, които могат да се видят от плажа, ако се качите на автобус от града до град Бензу.
Мароко често използва Сеута като инструмент за политическо пазарене, заплашвайки да отвори своята страна на границата и позволявайки на голям брой африкански мигранти да се опитат да влязат в ЕС. Мароко твърдо държи на претенциите си над Сеута, но за испанците, живеещи в ексклава, това е неразделна част от Испания.
„Мароко винаги иска Сеута“, каза Бернал, преди да цитира един от дългогодишните аргументи на Испания за испанския суверенитет. „Но никога не е бил марокански, Мароко никога не е съществувал до 19 век, така че как могат да си върнат това, което никога не е било тяхно.“
Въпреки че е част от съвременна Испания, любопитната идентичност на Сеута отразява местоположението й в Северна Африка. На Playa de la Ribera, където испанските туристи се наслаждават на слънцето, може да се чуе мюсюлманският призив за молитва и минаретата се виждат на хоризонта.
Всеки ден хиляди мароканци пресичат границата, за да работят в Сеута, а по улиците се говорят и арабски, и испански. Църквите се намират до джамии, както и сефарадски синагоги и дори индуистки храмове. От 2022 г. Сеута обяви, че мюсюлманските празници като Рамазан Байрам ще бъдат официални празници, наравно с християнските празници в ексклава.
Географски Сеута е в Северна Африка, политически е испанска, но културно елементи от двата континента и свята – мюсюлмански и християнски, съжителстват един до друг.
