Дълбоко в Сибир, на 450 км от Полярния кръг се намира едно населено място, наречено „моноградче“. Причината е, че почти всички негови жители работят на едно-единствено място. Това е компанията „Алроса“ – най-големия по обем производител на диаманти.
Мирни е град с около 40 000 жители, в който се помещава седалището на „Алроса“ и който е в близост до няколко диамантени мини.
Диана Петренко, говорител на компанията, който именно нарича Мирни „моноград“, посочва, че компанията не оповестява публично точния брой на служителите си, базирани там. Но Петренко потвърждава, че по-голямата част от 35-те хиляди работници се намират в Якутия – руската република, където се намира и Мирни, пише „Бизнес Инсайдър“.
Съветския град-призрак Инилчек, в който нощем се случва нещо страшно ВИДЕО
Изданието публикува разказ на свой автор, който пътувал миналата година до Русия и прекарал три дни в Мирни. Кейти Уорън разказва как изглежда той.
„Мирни е част от република Саха (Якутия), която е най-голямата по територия руска република, според „Британика“.
Тя е известна със своя екстремен климат. Средната температура там през януари е минус 43,4 градуса по Целзий. Целият регион лежи върху дебел слой вечна замръзналост (пермафрост). В столицата на републиката – Якутск, та стига до 140 метра под земята.
Мирни е диамантен миньорски град от 50-те години на 20-и век. Там е разположена централата на „Алроса“ – най-големия в света производител на диаманти.
Там се намира и една от най-големите в света открити създадени от човека ями – мината „Мир“. Тя е втората по големина изкопана от човек яма в света. Дълбока е 525 метра и е широка 1,25 км. Не е в експлоатация от 2017 година, когато е била наводнена, но се очаква да отвори отново през 2032 г.
„Мир“ е една от двете мини в Мирни. Другата е под земята и се нарича „Международна“. „Алроса“ има още 8 мини – подземни и отворени, из цяла Якутия.
При пътуване до Русия миналото лято пътувах до Якутия, за да прекарам три дни в Мирни. Водачи ми бяха служители на „Алроса“, сред които и Диана Петренко, която служеше като водач и преводач в един район, където едва няколко души говорят английски.
Летях до Мирни от Москва. Това беше пътуване пет часа и половина – колкото от Ню Йорк до Лос Анджелис. Летището на Мирни е важен транспортен център за диамантената индустрия в региона. Авиолинията на диамантената компания – „Алроса Еър“, оперира на летището. То е едно от най-малките, на които съм била.
Много от полетите са между Русия, Краснодар и Новосибирск – най-големия град в Сибир.
Когато напусках Мирни към Новосибирск трябваше да чакам на опашка около половин час, за да си чекирам багажа. Но след това ми отне по-малко от 30 секунди да мина през охраната. Нямаше опашка и не трябваше да си събувам обувките или да си вадя електронните устройства и течностите. Просто си оставих ръчния багаж на поточната линия и минах през скенера.
Само две от мините на „Алроса“ са на разстояние, което може да се измине с кола от Мирни. Повечето миньори се качват на самолети, за да отидат на работа за смяната си, която продължава две седмици. 25-местните самолети летят всеки ден. За да се стугне до находището в Накин, например, се лети един час.
Не всички служители на „Алроса“ са миньори. В Мирни има офис служители и такива, които работят в центрове за сортиране на диаманти. Въпреки че срещах предимно семейства, в Мирни видях и хора между 20 и 30 години. Някои може да са били студенти в Политехническия институт – филиал на Североизточния федерален университет, където студентите се подготвят за кариера в диамантената индустрия.
Сред основните специалности там са обработка на минерални залежи, електроинженерство и автоматизацията на миньорстката работа, миньорски машини и оборудване.
Сградите в Мирни са построени издигнати над земята, защото не е възможно да се копае в пермафроста. Оставя се разстояние между земята и сградата, за да не се изстудява тя твърде много.
Когато го посетих през юни, в Мирни имаше около 20 часа дневна светлина всеки ден. Това време от годината се нарича „Бели нощи“, тъй като почти не се стъмва. Когато аз бях там, слънцето залязваше в 23.55 ч. и изгряваше преди 3.30 ч., но никога не беше напълно тъмно.
За един пътешественик това е удивително и объркващо. Но дори и хората, които живеят за постоянно в Мирни, изпитват дискомфорт от дългите дневни часове. Служителка на „Алроса“, която се преместила в Мирни от друг град на Якутия, ми каза, че по това време може да спи само 3-4 часа през нощта.
„Местните, които са родени тук, го понасят по-лесно, но използват затъмняващи завеси и маски за сън. Това е основният трик – да си направите колкото можете по-тъмно, когато спите“, каза тя.
В моя хотел завесите спираха много малко ярката слънчева светлина. Не помагаше и фактът, че стаята беше непоносимо топла, което не очаквах в Сибир.
Слънцето започна да залязва около 11 ч. вечерта, но така и не стана особено тъмно. На всеки час скачах в паника, мислейки си, че съм се успала.
Мирни не изглеждаше особено подготвен да посреща туристи. Според голям сайт за резервации, единственият хотел в града е „Азимут“, в който аз отседнах. Платих 88 долара за нощувка в моята стая и това включваше закуска. В Мирни се предлагат ваканционни жилища, които струват под 100 долара на нощ за цял апартамент.
В Мирни има няколко ресторанта с кухня от традиционни якутски ястия до пица, тайландско и суши. Там средно обяд в ресторант струва по-малко от 500 рубли или около 7,80 долара. Работещите в диамантените мини, обаче, могат да се нахранят в служебните столове за 200 рубли или малко над 3 долара.
Месото, което се яде традиционно в Якутия, е говеждо, еленско, мечешко и конско, както резени замразена риба.
В Мирни има музей на добива на диаманти и спортен център, но почти нищо друго като културни дейности и забавления. Данил Соловьов – миньор, описва града като много тих и спокоен, удобен за семейства и място, където хората са или на работа или вкъщи.
Видях няколко площадки и доста малко деца. „Алроса“ е построила няколко детски градини в Мирни.
Мирни е заобиколен от гори, реки и езера. В република Саха живеят коренни номадски племена, които се препитават с отглеждане на елени, лов на катерици и лисици и риболов.
Бях изненадана колко топло е в Мирни. Всеки ден докато бях там беше доста над 20 градуса и ако не ползвах слънцезащитен крем, щях да изгоря. Въпреки че Сибир е известен със смразяващите си температури, средната температура в Якутия през юни е 23 градуса.
Арктически студ ли? В най-студеното село на света животът на минус 40 градуса тече с пълна сила
Въпреки че Мирни е център на руската диамантента индустрия, с изненада видях, че голямачаст от инфраструктурата е доста стара. Сградите и колите ме караха да се чувствам сякаш съм се върнала в 50-те и 60-те годнини.
Въпреки проблемите ми със съня по време на Белите нощи и хапещите насекоми, тези няколко дни в Мирни ми дадоха удивителна възможност да видят един сибирски моноград, оформен от мощната руска диамантена индустрия.“
