Всички могат да отидат на море през лятото и в това едва ли може да има някаква философия. Тази година хиляди българи преминаха през Гърция, а в интернет кипеше от спорове кое море е по-хубаво - нашето или на съседите.
Но какво правят трима души, които се оказват с неочаквана отпуска в началото на октомври? Отиват в Гърция, разбира се. За да не изпуснат морето.
Точно така се надъхвахме, когато решихме да прекараме няколко дни на магнетичния остров Тасос. Ей го, къде е, казва един от триото ни, след което определихме дата и трябваше да отпътуваме.
5 райски гръцки плажа, които са най-близо до българската граница
Тримата - това сме аз, отрудена жена на средна възраст, съпругът ми и неговият най-добър приятел. Малко сме завеяни, но нищо.
Предварително се бяхме спрели на една наистина невероятна къща с две стаи и кухня, която се намира на самия бряг на морето. А цената за четири нощувки за тримата беше 340, без пари, нали?!
Първата и непреодолима пречка се оказа ранното тръгване. Бяхме се уговорили да отпътуваме от София с колата в 9 часа, за да имаме време да спрем някъде по пътя и да сме навреме в Гърция, за да хванем ферибота от Керамоти.
В 10, по стара българска традиция, още си събирахме багажа и се търсехме по телефоните с думите - ей сега съм готов.
В 11 най-накрая бяхме в колата, готови за приключения и разглеждахме отдавна събудения пейзаж от София с идеята, че няма да го видим поне в близките няколко дни.
Предварително бяхме решили да използваме границата през Маказа. Преминаването стана обидно лесно - просто нямаше никакви, ама наистина никакви коли, а служителят от митницата дори не взе личните ни карти, вдигна бариерата и готово - вече бяхме в Гърция.
Признавам, че това беше моето първо пътуване до там. Бях пътувала дори до Индийския океан, виждала съм и Мъртво море, но никога в Гърция, затова и наблюдавах като малко дете пейзажа наоколо, дебнейки за всякакви знаци на "чужбинска" цивилизация.
"Ама тук е съвсем като в България", нададох недоволен вопъл аз, докато останалите ме оборваха, че все пак е друго, виж, даже и нивите им са някак си по-подредени, твърдяха те и ме успокояваха:
"Ти чакай само да стигнем Тасос, ще си отядеш на риба!" "А баклава", питам несмело аз. "И баклава, а какви банички правят..."
И така унесени в мечти се... загубихме още през първите 50 минути от навлизането си в Гърция. По-опитните в нашата скромна компания, всъщност и двамата мъже, твърдяха, че знаят пътя наизуст.
Но виновни бяха, разбира се, не те, а гръцката опознавателна система. Само няколко минути пътуване по магистралата са достатъчни, за да разберете откъде се е появила изконната вражда между българите и византийците.
Много от указателните табели са само на гръцки, а описанията къде са отбивките - толкова лесни за пропускане.
В крайна сметка с навигация и въртене стигнахме до Керамоти.
И олала - фериботът тръгваше само след десет минути. В момента, в който потеглихме, небето изведнъж се оцвети в златно.
Като в някакъв наистина невероятен, цветен спектакъл и морето изведнъж стана различно и очите дори не могат да попият цялата красота, от която нещо те стиска за гърлото.
Дори и през октомври Тасос имаше своето очарование, особено на тази приглушена светлина, през която пътувахме до мястото, където бяхме наели нашата къща на мечтите.
Тя се намираше на Скала Сотирос - съвсем малко селце, където вече бяха останали повече местни хора, а туристите се брояха на пръсти.
Една от много приятните, за мен, изненади в Гърция беше гостоприемството. Стопанинът на къщата - Милтос, ни чакаше на място и по никакъв намчин не показа раздразнение, независимо, че закъснявахме вече часове.
По пътя ни разказа, че синът му, военен, живял известно време в България и колко хубаво било за него там.
Сигурно всеки се е упражнявал по стил, описвайки красотите на Тасос. Няма как да се убедите, ако не отидете лично там.
Първата вечер беше просто магична, а да седиш на терасата си и да чуваш шума на вълните - привилегия.
Но изгревът е нещо, което няма да забравя никога. Ей така, както е тъмно, небето започва да просветлява и водата изведнъж се оцветява в най-невероятното синьо, тюркоазено синьо, а в един момент розовото, току-що родено слънце покапва по морето и цветовете се смесват.
Но стига с романтиката. В Гърция действително опитах всевъзможни видове риби. Никога не забравяйте да си поискате мезе - не, не е това, което сме свикнали да приемаме между аперативите, а просто едно плато, в което ви слагат от всичко по малко.
Така, дори и да сте големи лакомници, няма да се чувствате прецакани, че в менюто е имало още нещо, което не сте опитали. А цените - вечеря за трима с узо 35 евро. Да, дори и в края на сезона в Тасос е скъпо, но пък за сметка на това наистина вкусно.
Тук е моментът да разкажа за напразните копнежи на мъжете от компанията ни, решени да обиколят целия остров, но да намерят наистина най-прекрасната гръцка кръчма, но не такава, като за туристите, а от онези места, където местните сядат вечер и кротко си мълчат на чаша узо.
И о, чудо, в единия от дните се връщат с блеснали очи, с обещанието да закарат и мен там - и наистина не лъжеха.
Мястото беше наистина толкова самобитно, от възрастната сервитьорка, която услужливо предложи да преспим у тях, до възрастният собственик, който едвам ходеше, но зорко следеше какво се случва с клиентелата му.
Ако имате време и не ви се стои само край плажа, непременно обиколете с кола острова. И опитайте да стигнете до вътрешността му. Там попаднахме на едно от най-призрачните места - малкото селце Сотирос, в което живееха не повече от трима, четирима души.
Да, в България също има такива места, но за разлика от нас, къщите там бяха поддържани, сякаш някой си е тръгнал от там за малко.
5 райски гръцки плажа, които са най-близо до българската граница
И колкото и призрачно да изглеждаше това място, пак носеше усещането за хората, които са били там и са си тръгнали с обещанието, че ще се върнат.
Точно като нас, когато в последния ден седяхме на брега на морето и мятахме във водата стотинки според поверието, че така ще се завърнем наистина.
И си тръгнахме, а след нас останаха само местните, докато ние пътувахме към ферибота с онази сладка тъга, че сме закрили сезона, но все пак сме си откраднали късче от лятото.
