Със сигурност не е останал българин с достъп до интернет, който да не е виждал почти магичните снимки с българска църква, потопена в язовир, която сякаш се носи над водите му. Талантливи фотографи не спират да се надпреварват да споделят невероятните кадри, които са уловили с нея – по изгрев, по залез, от птичи поглед, с отражения във водата. Всички те създават усещането за една фантастична атмосфера.
Поради тази причина мястото става все по-интересно за посетителите от страната и чужбина. Те са привлечени от възможността да усетят духа на едни отминали времена, когато вярата на хората е била наистина силна.
Църквата е популярна повече като „потопената църква на Жребчево“. Всъщност истинското ѝ име е „Свети Иван Рилски“ и се е намирала в село Запалня, близо до Твърдица.
Нищо не сте видели от България, ако не сте посетили поне веднъж това култово място
Нейната история е невероятна, тъжна и малко романтична.
Село Запалня е основано през 15-и век. След като България става самостоятелна държава, жителите му решават да издигнат храм. Той е построен с приноса на всички хора. Местните даряват земя, помагат с работа, даряват пари. Църквата на името на най-големия български светец е построена през 1895 г.
През 50-те години на 20-и век, обаче, комунистическата власт решава да построи язовир, който да събира водите на река Тунджа. За целта селата Запалня, Жребчево и Долно Паничарево трябвало да бъдат разрушени, а жителите им – изселени. Местните хора протестират бурно срещу това, но въпреки това строителството започва.
Изграждането на язовир „Жребчево“ започва през 1964 г. и завършва през 1969 г. Хората разрушават къщите си и пренасят тухлите в съседните села, където са изселени да живеят. Освен домовете, под вода се оказват читалището, кръчмата и розовите градини на селото.
Църквата, заедно с местното гробище, се намира на хълм, за да може да се вижда от цялото село. Тъкмо това я спасило от пълно унищожение. При строителството на язовира местните хора изнесли иконите и църковната утвар и ги пренесли в църквата на Гурково. Части от олтара се намират в съседните села.
Камбаните от камбанарията били изнесени в Твърдица, където било дадено обещание – да бият всеки път, когато почине човек от трите потопени села.
И така от старинното село са останали само две неща – храмът и старото гробище. Сред надгробните плочи на отдавна починалите хора се откроява една, която е в памет на цялото село. Не нея пише: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“.
През по-голямата част от годината църквата е под вода. През пролетта тя е наполовина потопена. Тогава единственият начин за стигане до нея е по вода с лодка или каяк.
В края на лятото до нея може да се стигне по суша. По стените, вместо иконите и стенописите от преди години, се откроява релеф от черупки на миди и речни камъчета.
Църквата нашумя през последните години, тъй като поради продължителни периоди на суша тя изплува почти напълно за необичайно дълго време. През 2020 г. започна реставрация, целяща да я укрепи и да запази автентичния ѝ вид.
10 най-красиви изоставени места в света
През 2019 г. Старозагорският митрополит Киприян отслужи в храма литургия на Петдесетница. Той благослови укрепването на храма и даде обет да служи там ежегодно. на този голям християнски празник.
Жителите на обезселените села се събират всяка година на 18 август, когато църква отбелязва Успението на преподобния Йоан Рилски Чудотворец, патрона на техния храм.
(Снимки: Shutterstock)
