Историята на Солтън звучи като сюжет от мрачна антиутопия – инженери се опитват да пренасочат река, за да напоят пустиня, но вместо това създават огромно солено езеро. Десетилетия по-късно то се превръща първо в бляскав курорт, а после – в токсично и почти изоставено място.
Само че това не се случва в СССР или в далечна пустинна държава. Мястото е Калифорния, а някогашният отровен воден басейн за кратко е известен като „Калифорнийската Ривиера“.
Всичко започва през 1905 г., когато е направен опит част от водите на река Колорадо да бъдат отклонени към сухите земи в района. Планът излиза извън контрол и водата неволно се влива в солена вдлъбнатина. Така се ражда езерото Солтън, наричано още Солтънско море.
То бързо придобива внушителни размери – около 56 километра дължина и 24 километра ширина. Басейнът обаче е напълно затворен. Водата няма естествен отток, а солената почва под нея пречи да се просмуче дълбоко в земята.
Първи новото езеро откриват мигриращите птици. По пътя си на юг от Аляска там започват да спират саблеклюни, гмурци, патици, пеликани, корморани и много други видове. Скоро след тях идват и хората.
Около Солтън започват да се появяват бунгала, малки барове и първите туристически постройки. През 50-те години мястото вече е истински хит. Курортът привлича американската бохема с топлия климат, водните забавления и оживения нощен живот.
Край езерото отдъхват имена като Франк Синатра, Бинг Крозби, The Beach Boys и Мерилин Монро. Именно тогава Солтън получава прякора „Калифорнийската Ривиера“.
Най-яркият символ на този бум става Бомбай Бийч – чудновато курортно градче, където партитата не спират. Туристите идват за разходки с лодка, гмуркане, коктейли по залез, танци край плажа и усещането, че са попаднали на оазис насред пустинята.
В най-силните си години районът привлича над половин милион посетители годишно. Интересът е толкова голям, че брокери продават имоти на богати клиенти директно от самолет, без дори да кацат, за да им покажат мястото отблизо.
Но този рай се оказва крехък.
През 70-те години езерото започва да пресъхва с тревожни темпове. С отдръпването на водата на повърхността излиза кално дъно, замърсено с пестициди и химикали от земеделието в региона. Без свеж приток Солтън става все по-солено и токсично.
Рибите започват масово да измират. Птиците, които се хранят с тях, също загиват. През 1996 г. край езерото са преброени около 15 000 мъртви птици. Миризмата от разлагащите се животни и изпаряващите се води става непоносима.
Туристите изчезват почти толкова бързо, колкото някога са дошли. Бомбай Бийч е изоставен, а част от собствениците оставят след себе си дори колите си – да ръждясват край някогашния курорт.
Днес Солтън е далеч от блясъка на 50-те години, но не е напълно мъртъв. В Бомбай Бийч живеят около 200 души – артисти, саможиви интелектуалци, хипстъри и хора, които търсят живот извън големите градове.
Те се опитват да превърнат останките от курорта в ново, странно и творческо място. Там вече има автомобилно кино, галерия, бар и множество арт инсталации, изградени от руините на миналото.
Солтън остава едновременно предупреждение и легенда – история за човешка амбиция, случаен рай и екологична катастрофа. Някога това място е било символ на мечтата за живот край вода в пустинята. Днес е напомняне колко бързо един оазис може да се превърне в отровно море.
