На най-високото място на Царевец някога имало красива камбанария. Камбаната, която огласяла царския град и околността, била изработена от прочут майстор. Самият Иван Асен II я поръчал и тя звъняла с меден глас за добро и за лошо.
По-късно, когато турците завзели Търново, нарекли това място Чантепе (Камбанен връх), направили на джамии красивите църкви, а камбанарията изгорили. Когато догорели и последните дъбови греди, тежката медна камбана рухнала на земята и потънала. Турският паша искал да заличи всеки спомен за нея и затова заповядал да я изкопаят и да направят от нея секири.
Мистериозна принцеса сочи пътя до златото на Шишман, иманяри дирят хазната на царя СНИМКИ
Започнали турците да копаят, но колкото по-дълбоко стигали те, толкова повече потъвала камбаната. Не могли да я извадят и се отказали, а скоро забравили за нея. Но българите никога не забравили, че камбаната е някъде там и когато дойде време, ще се обади. Затова зачакали.
Легендата разказва още, че през 1878 г., когато избухнало Априлското въстание, всяка нощ изпод земята на Царевец ехтяла камбана. Звънът й бил ту бодър, ту тъжен. Но когато година по-късно войските на Гурко влезли в Търново, камбаната възвестила техния победоносен ход с тържествен звън.
"Мисля, че има нещо в тази легенда. Макар че никой не я е търсил, някак си съм убеден, че тя е звъняла”, казва през 2009 г. ст. н. с. Йордан Алексиев от Археологическия институт с музей към БАН пред "Борба". В Брашовския миней тази камбана я има нарисувана.
Първите разкопки на Царевец е правил Жорж Сьор през 1900 г. Но данни за намерена камбана няма. Шест години по-късно Моско Москов открива кладенец кула. Тогава кладенецът бил почистен и от него бликнала вода, която според историите, предавани от уста на уста, е утолявала жаждата на войниците.
"Ние сме хора на точната наука и почти не сме обръщали внимание на легендите”, казва археологът Петър Славчев, дълги години работил на Царевец заедно с Въло Вълов.
Петър Славчев обаче не крие сантиментите си към легендите. Признава, че е чувал и за камбаната, и за кладенеца, и също така признава, че е склонен да приеме част от историите за истина.
Неизвестно: Молдова пази традициите на Българското царство и след гибелта му
"Кладенецът се намира на няколко метра от Патриаршията. Дълбок е 150 м и според преданието стига чак до реката. Пак според легендата в него са всички богатства на българските царе и всичкото злато”, казва Йордан Алексиев.
Преди години започнала акция по неговото почистване, но амбициозните мъже стигнали само до 9 метра дълбочина. Кладенецът има диаметър 70 на 90 см и е много трудно да се влезе в него. Според Йордан Алексиев вътре може да слезе само един човек, и то със специално оборудване.
Може би заради това и иманярите не са успели да стигнат до водата в кладенеца и евентуално до скритите там съкровища.
