Името Клисура неизменно свързваме с великата Априлска епопея, проправила необратима пътека към самостоятелната българска държава. Това малко балканско градче е сред задължителните дестинации за всеки родолюбив българин.
Намира се на около 25 км от Копривщица, в непосредствена близост до Сопот, Карлово и Калофер. Началото му е обвито в легенди, според които първоначално то е било колибарско селище под билото на Козница. Счита се, че през 16-и век жителите му се преместили на изток заради набези.
Градът се намира в планински район между Средна гора и Стара планина. Казва се Клисура, защото двете планини там са много близко една до друга. Част от жителите на му стават дервентджии – пазители на проходите.
Основният поминък на населението е скотовъдството и свързаното с него абаджийство.
Около 1780 г. от анадолските земи е пренесена маслодайната роза. В началото отглеждането й не е така масово. Но след Кримската война, когато настъпват тежки години за абаджийския занаят, все повече домакинства обръщат поглед към чуждоземното растение. Годишно над 600 т. рози се преработват тук, а клисурското розово масло печели признание с високото си качество дори в чужбина, информира klisura.bg.
Икономическият напредък и сравнително по-голямата политическа свобода на местното население дава отражение и върху просветното и културно развитие на клисурци. През 1856 г. Христо Данов отваря първото светско училище в града.
Всичко това превръща Клисура в едно от най-важните средища на Априлското въстание. На 15 януари 1876 г. в Павурджиевата къща Панайот Волов и Георги Бенковски създават революционен комитет. Негов председател е учителят Никола Караджов.
Никола Караджов лично донася в града „Кървавото писмо“ на Тодор Каблешков, което обявява началото на Априлското въстание на 20 април (стар стил) 1876 г. Цяла Клисура въстава под ударите на църковната камбана и отхвърля османската власт.
Свободна Клисура просъществува едва 6 дни. На 26 април две хилядна башибозушка орда под предводителството на Тосун бей напада града. Решителното сражение е в местността Зли дол. Изработените черешови топове и ентусиазмът на въстаниците се оказват безсилни пред модерното въоръжение и числово превъзходство на османлиите.
Жертвите, дадени през този ден, са повече от 400. Двете училища, църквата, около 830 чардаклии къщи са превърнати в пепелище.
И въпреки че градът е почти изцяло унищожен, днес там има места, свързани с онези героични и трагични времена, които не бива да пропускаме.
Историческият музей е част от Стоте национални туристически обекта на България и е построен по повод петдесетгодишнината от избухването на Априлското въстание. В него десетилетия наред протича културно-просветният живот на града. Сега там могат да бъдат открити редица ценни исторически експонати. Картинната му галерия е с висока художествена стойност – в колекцията ѝ са творби на художници като Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Дечко Узунов и др., съобщава bulgarianhistory.org.
На около 100 метра от историческия музей се намира църквата „Св. Богородица“, наричана от местното население Новата църква. Преди Освобождението на нейно място е имало конак.
Втората църква в града – „Свети Никола“ е опожарена до основи и сега само нейните руини напомнят за съществуването ѝ и за славните събития от Априлското въстание. До тогава в нея кипи бурен културен живот, а след това тя се превръща в таен склад за въстаническото въоръжение.
Едно от най-знаковите места в Клисура е паметникът на Иван Танков-Боримечката – легендарният въстаник, за когото пише и Иван Вазов в „Под Игото“.
Не бива да подминавате и старинните къщи – Козинаровата, Павурджиевата и Червенаковата. Първата е свързана с един от най-трагичните епизоди на клисурската епопея. Клисурката Цана Козинарова, съпруга на въстаника Никола Козинаров, се хвърля, заедно с четирите си невръстни деца, в кладенеца в двора на къщата си, за да не попадне жива в ръцете на поробителите.
Музеят на българската артилерийска слава се намира в Клисура в могила под земята. В експозицията на музея са показани легендарното черешово топче на Боримечката, оръдия и уникални снимки от историята на артилерията и бита на клисурци. Музеят разполага и с експонати на открито.
На 2 км от града се намира и местността Зли дол, откъдето е възпроизведен първият изстрел с черешовото топче. Тук се състои решителната битка на турския башибозук с клисурци.
