Невероятната Венеция отново отвори вратите си за туристите с редица ограничения, свързани с коронавируса.
Но едно от тях няма нищо общо с това и е донякъде унизително според новите правила за боди позитив, пише The Guardian.
Асоциацията на гондолиерите е взела решение да съкрати местата в лодките от пет до четири.
Това е свързано с излишното тегло на много от пътешествениците.
"Истината е, че сега туристите тежат повече, отколкото преди 10-15 години. За разлика от асансьорите, където има предупреждение "не повече от шест души", ние нямаме тегло за измерване. Затова решихме да съкратим маскималния брой хора, допустими в гондолите", разкрива президентът на асоциацията Андреа Балби.
Според самите гондолиери идеята за ограничението е свързано с безопасността на туристите.
"Жителите на някои държави се мятат като бомби в гондолите. Да тежиш повече от 100 кг на такова място е опасно", твърди друг представител на асоциацията - Раул Роверато.
Преди Covid-19 туристическата индустрия беше най-големият сектор по брой работни места в света, като даваше работа на един от всеки 11 души. А когато извънредното положение свърши, той със сигурност ще възкръсне, но ще се върне ли всичко към състоянието, в което беше преди? Може би сега, най-сетне, е добро време за преосмисляне на това какъв трябва да бъде туризмът, пише Нийл Робинс за Guardian.
В Италия надуха цените! 21 евро за сок и капучино на площада Сан Марко във Венеция
В допълнение към всичко това милионите туристи, които идват във Венеция, оказват натиск върху околната среда, като оставят планини от отпадъци, използват интензивно фериботи и водни таксита и съсипват произведенията на изкуството, които се влияят от влагата при дишането на много хора на едно място.
Стотиците посещения от плаващите курорти – огромните круизни кораби, всеки от които е с до 4000 пътници, допринасят за замърсяването на въздуха и причиняват ерозия на чувствителната среда на лагуната в района.
Населението във Венеция, което е над 170 хил. души след Втората световна война, е намаляло до 52 хил. души днес. Останалите жители все още се чувстват късметлии да живеят в толкова красив град, а мнозина вярват, че тяхната култура оцелява въпреки всичко, но също така страдат за загубите. Венеция без венецианци – без значителен брой постоянни жители, се очаква да видим съвсем скоро – през 2030 г.
Не е преувеличено да кажем, че масовият туризъм, в допълнение към вече наличните проблеми на Венеция с неглижирането на природата, корупцията, политическите кризи, а сега и климатичните промени, водят общността, лагуната и невероятното наследво към колапса.
Туризмът беше добър източник на поминък за Венеция, докато светът не предприе стъпка към промяна преди около 30 години, когато новата икономика помогна за въвеждането на евтините самолетни пътувания, по-бързите комуникации и ускорената глобализация.
Когато управлението на града беше предадено в ръцете на пазара с малко възможности за контрол, Венеция се превърна в актив. Регионалните промени в италианските закони през 90-те години отприщиха бурната търговия с имоти, която задълбочи ефекта от масовия туризъм.
И все пак венецианците вярват, че все още могат да спасят Венеция, а мнозина се борят за това и изискват от политиците да направят нещо повече. Те искат управление на броя на туристите и приемането на нови закони за регулиране продажбите и наемите на имоти, както и да се сложи край на порочните политики, свързани с Airbnb, които изтласкват жителите далеч от домовете им.
Местните искат фокус върху дългосрочните наеми на устойчиви цени и повече работни места чрез икономическа диверсификация. Освен това настояват за мерки, свързани с околната среда, най-вече забраняване на круизните кораби да спират във Венеция, както и по-добро поддържане на лагуната, която е от съществено значение за живота на Венеция.
Венецианците роптаеха срещу туристите, а сега се тръшкат: Без тях това е мъртъв град!
Всичко това беше във фокуса на вниманието по време на месеците на блокада заради Covid-19, които дадоха на града глътка въздух. Най-вече случилото се даде надежда, че този труден за света момент може да се превърне в повратна точка за Венеция.
Градът, както и много други дестинации, се нуждаят от нов туризъм – такъв, който облагодетелства местните граждани, а не такъв, който е организиран около спекулации, наемодатели и търсенията на туристите. Ние посетителите може да разглеждаме туризма по-малко като безспорно право и повече като наша отговорност да поддържаме живота на Земята. Това в крайна сметка трябва да включва и ограничаване на броя на туристите.
