Границата между Ориента и Запада е преминавала в античността през прохода Траянови врата, където през Средновековието българите предвождани от цар Самуил записват една от най-славните си победи над Византия и император Василий ІІ Българоубиец.
Това заяви в интервю пред БГНЕС историкът Емануил Гавелски, който е автор на изследването „Крепостта Траянови врата“.
На кръстопътя между Изтока и Запада
Крепостта Стенос, разположена недалеч от прохода Траянови врата, е датирана в края на ІV век на базата на откритите монети. През ІV век тук е минавала мисловната граница между две провинции.
„На юг е започвала провинция Тракия, а на север провинция - Средиземноморска Дакия. В по-голям мащаб на юг е започвала префектура Ориент, а на запад – Илирик. От тук на север е започвал Западът, а на юг – Изтокът“, заяви Гавелски. Става дума за една разделителна линия, която е играла много важно значение. „Ако погледнем на картата, ще установим, че тук е центърът на Балканите“, добави историкът.
Именно тук от древността до късното Средновековие е минавал най-важният път, който е пресичал целия Балкански полуостров. Това е така нареченият Диагонален път, или по-точно Виа Милитарис – военният път, свързващ Белград с Константинопол.
„Крепостта Стенос е играела важна роля, била е част от цяла военна система, изградена от римляните в прохода“, разказа Гавелски и подчерта, че мястото е било изключително важно в стратегическо отношение и поради тази причина е било сериозно укрепено и охранявано.
„Една от крепостите в прохода е била Стенос. Северозападно от нея, на близо 900 метра по права линия, се е издигала и портата. Тя е представлявала доста внушителна триумфална арка почти 10 метра висока и 6 метра широка, с крепостни стени и още две укрепления по фланговете, които са преграждали пътя и клисурата и никой не е можел да премине“, посочи историкът.
Стенос – архитектурно бижу с интересни решения
Архитектурата на крепостта е много красива. „Главният вход е охраняван от две петоъгълни островърхи кули, след което се е влизало във вътрешен двор. Той не е бил много голям, заобиколен от аркада. Тази поредица от арки придават представителност на вътрешната сграда, като тя е била много красива. Общите помещения на първия етаж са били общи помещения за войниците. На втория и третия етаж, най-вероятно, е имало спални помещения“, разказа Емануил Гавелски.
Като всяка една уважаваща се крепост, Стенос е имала и таен тунел. „Той се намира под източната стена, изцяло под земята и е стигал до реката. Имаме и пет по-малки вратички. Това са така наречените потерни, които са разположени на всяка една от важните точки на крепостта“, обясни историкът.
Българите и крепостта Стенос
Емануил Гавелски е сред историците, които застъпват тезата, че българите са стар, местен народ на Балканите, който не идва от азиатските степи. „Точно в ІV век, когато датираме крепостта, имаме карта на свети Йероним, който казва „Мизия тук е България“. В потвърждение на тези думи можем да дадем и източника на Йоан Никиу, който говори, че когато римският генерал Виталиан повежда война срещу император Анастасий през 514 г., той се оттегля в провинция България, след като води битка с изпратения от Анастасий генерал Кирил.
Малко по-късно той убива Кирил. Много е важно, че тук не само се говори за българи, но и за провинция България в рамките на Римската империя по онова време“, подчерта изследователят.
Според него българите като стар, местен народ са обитавали Балканите и са били римски граждани. „Те са заемали много високи позиции, дори са стигали до императорския престол. Били са и римски легионери, а свободните българи, които не са били под римска власт са били оттатък Дунава.
Малко по-късно по времето на Кубрат се възстановява Стара Велика България тук на Балканите. Всички достижения на древността са свързани с българите, най-после трябва да го разберем и приемем“, заяви Емануил Гавелски. /pochivka.blitz.bg
