Най-големият сред великотърновските манастири и четвърти в страната е Преображенският манастир. Разположен е на 7 км от Велико Търново в гористия пролом Дервента, под пещерите на скалния венец на Беляковското плато.
Той има богата и бурна история, свързана с най-великите личности и събития от българската история. А стенописите му и до ден-днешен удивляват като българите, така и посетителите от чужбина.
Легендата за живия камък край Горни Богров, където се сбъдват най-мистичните предсказания
Манастирът е разположен под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, близо до село Самоводене. Най-удобният начин за стигане до там е със собствен транспорт. До него има и туристически пътеки.
Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава – около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина ѝ Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“.
През Средновековието манастирът се намирал на около 400 – 500 м южно от сегашния, информира bulgariatravel.org.
Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. от османците.
По време на османското владичество манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии, след което е изоставен и разрушен.
През 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан един известен родолюбив монах – отец Зотик – се заема с възстановяването на манастира на сегашното му място.
През 1834 г. е построена и църквата. Заради участието си във Велчовата завера от 1834 – 1835 г. майсторът е обесен от турците и с довършването на църквата се заемат Уста Кольо Фичето и уста Иван Бърната.
Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849 – 1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков.
Строителството в Преображенския манастир продължава активно до 1863 г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“. Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид. Той е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен.
Стенописите в главната църква „Преображение Господне" са рисувани през 1849-1851 г. от възрожденския самоковски майстор Захарий Зограф. Големите икони от иконостаса са от същия майстор. В десния долен ъгъл на храмовата икона „Преображение" той е оставил подписа си, а в северозападния ъгъл на женското отделение е изписал и своя автопортрет, непосредствено до славянските просветители Кирил и Методий. Иконостасът е от тревненски майстори. Особено красива е ажурната резба на царските врати, съобщава velikoturnovo.info.
Изключително интересна е голямата сцена „Страшният съд“ на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селски народни носии. Забележителна е сцената „Колелото на живота“, изписана на външната южна олтарна стена, която разглежда в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
Още по времето на отец Зотик Преображенският манастир се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г., е подслон за много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев и др. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира.
Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турската война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Вижте прекрасните манастири които можете да посетите край София
На 6 юли 1991 г. в манастира се случва страховито чудо. Огромно свличане на камъни от скалите над манастира се стоварва върху част от монашеските килии и ги срива със земята. Едно голямо парче се търкаля право към църквата, но по чуден начин се разцепва на две в камбанарията на Колью Фичето и минава от двете й страни без да я повреди. За щастие няма никакви жертви. Това не е първото срутване на скали над манастира, но както при това, така и при никое от предишните свличания няма наранени хора.
Понастоящем манастирът е действащ и преди пандемията беше отворен за посетители.
(Снимки: "Булфото")
