„Медният конник“ е прочут паметник, намиращ се в Санкт Петербург. Постаментът, на който е сложена статуята на конника (която всъщност е бронзова), е известен като „гръмотевичен камък“ – монолит, за който се твърди, че е най-големият каменен блок, местен някога от хора.
Днес „Медният конник“ е един от най-разпознаваемите символи на красивия руски град Санкт Петербург. Транспортирането на гръмотевичния камък до града през 18-и век е една невероятна сага, която прави монумента още по-интересен.
Тези живописни села са признати официално за най-красивите в Русия. Насладете им се СНИМКИ
Въпреки че паметникът е изработен през 18-и век, той получава името си благодарение на прочутата поема на Пушкин „Медният конник“. Тъкмо статуята вдъхновила поета да създаде известната си творба.
Монументът всъщност изобразява руския цар Петър I. Той управлява Русия в края на 17-и и началото на 18-и век и се счита за един от най-успешните владетели в историята на страната. По негово време Русия се превръща в империя. Известни са и неимоверните усилия, положени от Петър Велики за модернизация на страната и за доближаването ѝ до най-развитите европейски държави.
Паметникът е поръчан от Екатерина Велика, която застава начело на руската империя няколко десетилетия след смъртта на Петър. За изработването му е нает прочутият по това време френски скулптор Етиен Фалконе. Работата по него започнала през 1770 и завършила 12 години по-късно.
Фалконе така и не видял откриването на творбата си заради неразбирателство със своя клиент, което го накарало да напусне страната 4 години преди откриването на паметника. На него на руски и латински е написано: „На Петър I от Екатерина II“.
Тъй като Екатерина произхождала от немски благороднически родове и нямала пряка кръвна връзка, която да ѝ дава право да наследи трона, някои смятат, че паметникът имал за цел да легитимира властта ѝ чрез създаване на връзка с прочутия си предшественик и да я представи като законна наследница на Петър, пише Ancient Origins.
Още преди работата по бронзовата статуя да започне, постаментът, на който тя трябвало да бъде сложена, бил готов. Това бил т.нар. гръмотевичен камък – огромна гранитна скала, за която се твърди, че е най-голямото парче камък, месено някога от хора.
Камъкът първоначално се намирал в Лахта, недалеч от центъра на Санкт Петербург. Според местната легенда, парче от този монолит било отчупено при падане на гръмотевица, откъдето идва и името му. През 1768 г. било решено, че гръмотевичният камък ще служи за пиедестал на статуята на Фалконе.
Било изчислено, че камъкът тежи 1500 тона. Фалконе смятал да го изреже преди да го пренесе в Петербург, но Екатерина не му позволила. Така камъкът първо бил пренесен в града, а след това оформен така, че да изглежда като скала. Задачата по транспортирането му се паднала на Маринос Карбурис – грък, служещ в руската армия.
Планът на Карбурис бил да изчака зимата и камъкът да бъде влачен по замръзналата земя до морето от работници, след което по вода да бъде пренесен до Петербург.
За да подпомогне процеса, Карбурис разработил металена шейна, която се плъзгала по бронзови сфери на релси. Забележително е, че за местенето на гръмотевичниая камък е използвана единствено човешка сила. Били нужни 400 мъже и 9 месеца, за да се премести камъкът към морето. През 1770 г., две години след началото на работата по паметника, гръмотевичния камък достигнал местоназначението си.
Казаха коя е най-красивата улица на света
Местните вярват, че Санкт Петербург никога няма да бъде превзет от враговете докато Медният конник стои там. Затова през Втората световна война, вместо да бъде демонтиран, за да бъде опазен от бомбардировките, монументът бил покрит с торби с пясък и скрит под дървен заслон.
Легендата може и да е вярна, тъй като градът, който по това време се наричал Ленинград, не бил превзет от нацистите въпреки жестоката близо тригодишна обсада.
