Нацистката столица на света е плод на умовете на Адолф Хитлер и неговия помощник Алберт Шпеер. Проектът започва през 1937 г. Направен е безпрецедентно голям макет, а цели части от Берлин са премахнати, по същото време, когато се планира Холокоста.

Хитлер иска да нарече визията на своята нацистка дистопия "Welthauptstadt Germania" (мегаполисът на света Германия) и на теория тя трябва да бъде завършена до 1950 г. Шпеер вече е впечатлил Хитлер с работата си в Нюрнберг, където умишлено преинтерпретира класическата архитектура в масивни и силно нацистки сгради, предназначени да сплашат и засилят впечатлението за власт.

Идеята на Хитлер и Шпеер е да вземат всички монументални сгради, булеварди или скулптури, които Европа има, и да им направят копие, но няколко пъти по-голямо. Повечето от тези красоти се предвижда да бъдат наредени по един дълъг седем мили булевард, който най-добре да илюстрира величието и силата на нацистка Германия.

Център на нацисткия култ

На юг би трябвало да има триумфална арка, като Парижката, но шест пъти по-голяма. На север булевардът се отваря към парадния площад, който от своя страна се простира към огромния „двор на Хитлер“. Този „двор“ е вдъхновен от елегантните сгради на римския пантеон и базиликата Св. Петър, но размерът е по-важен за Хитлер от елегантността.

Предвижда се сградите да са с площ 99 000 квадратни метра и да бъдат сводести, а за целта да се използва около 200 000 тона материал. Това трябва да е център на нацисткия култ, сърцето на метрополиса и най-голямата затворена сграда в света, която може да побере 180 000 души. Само дъхът на тези хора би създал дъжд, тъй като влагата ще се издига към таваните и ще капе (което звучи отвратително).

Построени са само няколко сгради, а канцеларията на Хитлер е разрушена при бомбардировките на Берлин през 1945 г. На около десет километра от центъра е построен стадион за Олимпийските игри в Берлин през 1936 година. Той е най-големият в Европа, подобен на римския Колизеум, само 200 метра по-дълъг. След успеха на Игрите Хитлер решава, че се нуждае от по-масивна арена, но тя е построена само наполовина.

Останалата част от германския метрополис е прерязан от пътища, железопътни линии, тунели и жилища. Самата околна среда не би се отразила добре на жителите й, които трябва да се движат в града през сложни подземни тунели, за да не нарушават красотата и хармонията на екстериора. Архитектурата е използвана за буквално и метафорично убиване на хора.

Цели берлински квартали са изравнени със земята, над 60 000 жилища са конфискувани, а над 100 000 германци остават без дом. 25 000 апартамента са отнети от евреи. Те са изгонени, изпратени в гета, след това в лагери на смъртта, а бездомните германци са натикани в техните домове. Известно време евреите са ползвани като работници. Съобщава се, че Шпеер казва: „…евреите са се научили да правят тухли в египетското робство“.

Именно това е началото на Холокоста. В близост до кариерата са построени лагерите на смъртта Грос-Розен, Бухенвалд и Маутхаузен, а близо до тухларната е построен Заксенхаузен. Шпеер подписва договор със СС и всички тухли отиват на германската строителна площадка. Десетки хиляди умират от непрестанен труд в студа. Работната сила от 130 000 души се състой не само от евреи, но и от военнопленници, а също и роми, синти, хомосексуалисти и просяци, за да „ускорят“ производството.

Строителството спира с напредването на войната. Шпеер е толкова убеден в победата на нацистите, че очаква бомбардировките над Берлин, за да изравни всичко със земята и да започне да строи. В крайна сметка той всъщност има късмет. Докато Хитлер, за съжаление, се самоубива и не отива на съд, Шпеер твърди в Нюрнберг, че няма представа за Холокоста и не е екзекутиран. Следващите 20 години прекарва в затвора Шпандау.