Русия и Аляска са отделени от Беринговия проток, който се намира в Тихия океан и граничи с Чукотско море на север и Берингово море на юг. В най-тясната си част той е широк едва 85 км, което позволява на граничещите държави САЩ и Русия да се наблюдават една друга.
В изключително изолираната Западна Аляска в общностите на Малкия Диомид, Уелс и село Гембъл на остров Сейнт Лорънс в ясен ден хората могат спокойно да видят руския Сибир. Ето колко близко всъщност са двете държави.
Градът, в който всички жители живеят в една сграда
Фактът, че американците могат да наблюдават Русия от домовете си беше раздухан през 2008 година. Тогава губернаторът на Аляска Сара Пейлин коментира външната политика в контекста на номинацията ѝ за вицепрезидент от Републиканска партия. След това във вечерно шоу актрисата Тина Фей, влязла в образа на Пейлин, я имитира, заявявайки „Мога да видя Русия от вратата си“. За нула време из цялата страна се появиха огромни билбордове и табели с надпис „Мога да видя Русия от вратата си“, съобщава thealaskalife.com.
Ефектът е медийния шум доведе до това, че започна повече да се говори за уникалните места в Западна Аляска, където наистина хората могат да видят Русия от вратите на къщите си.
Островите голям Диомид (на руска територия) и Малък Диомид (на американска територия) се намират по средата на Беринговия проток, само на около 4 км разстояние. Те образуват сушата, разположена най-близо до Русия и САЩ.
И двата скалисти острова имат отличителни образувания тип туя, които представляват вулкани с плоски върхове и стръмни склонове. Те се формират, когато лавата изригне през плътен ледник или ледена покривка.
Границата, разделяща двата острова, е поставена през 1867 г., когато САЩ закупуват Аляска от Русия. Живеещите там пътували свободно между островите до Студената война, когато границата е затворена и наречена „Ледената завеса“.
Освен това островите се разделят и от международната линия за смяна на датата. Поради локално дефинираните часови зони, разликата във времето на островите не е 23 или 24 часа, което е често погрешно схващане. Големият Диомид е само на 21 часа пред Малкия Диомид (20 през лятото). Поради това, островите понякога се наричат остров Утре (Голям Диомид) и остров Вчера (Малък Диомид).
По време на Студената война жителите на Голям Диомид са били изселени във вътрешността на Сибир, така че извън военните бази той останал необитаем. За разлика от него Малкия Диомид (известен още като Ималик), е целогодишен дом за население от около 100 души коренни обитатели на Аляска.
Те живеят в единствената част от острова, която няма почти отвесни скали, спускащи се директно в океана. Общата площ на острова е само 4,5 кв. км, което е предпоставка за една много сплотена общност.
На Малкия Диомид няма болници и летища, но има площадка за хеликоптери. През суровите зимни месеци, които са обичайни за Западна Аляска, Беринговият проток замръзва и така местните жители са принудени да издълбавят писта в леда за малките самолети, които доставят небходимите продукти.
Тъй като жителите на Малък Диомид не могат да имат телевизия, те се развличат като се занимават с дейности на открито, например каране на каяк. Риболовът и ловът са от основно значение за оцеляването на общността, тъй като тя разчита на тях за изхранване и обличане на семействата.
Друго място, от което можете да видите руска територия в Сибир от Аляска, е малкото село Гембъл на остров Сейнт Лорънс. Разположено на запад от Континентална Аляска и малко по на юг от Беринговия проток, Гембъл е дом на около 700 постоянни жители. Въпреки че общността е изключително изолирана, там има летище, клиника и училище.
През 1952 година на остров Сейнт Лорънс била отворена военновъздушна база. Тя била използвана и по време на Втората световна война и на Студената война. Там била разположена и комуникационна система „Уайт Алис“, която работела от 1952 до 1972 г.
И последното място, откъдето хората могат да видят руска земя, е Уелс, Аляска, с население 145 души. Разположен в зоната за преброяване на градчето Ноум, това е най-западния град на континентална Америка (нос Принц на Уелс) и вериятно единственото място на континентална Аляска, откъдето в ясен ден можете да видите Русия.
Там, където се срещат океаните – уникални места на Земята
Уелс също е много излирано място в Западна Аляска с много труден достъп. Разположението му на западния връх на полуостров Сюард е в северния край на континенталния вододел, където се срещат Тихият и Северният ледовит океан. Градът е на около 180 км северозападно от по-големия си съсед Ноум.
С две думи, ако искате да пътувате до тези отдалечени части на Западна Аляска, със сигурност ще имате възможност да видите Русия от 49-ия щат. Да видите тази уникална земя и да се срещнете с хората, които живеят в този изолиран регион на предела на света би било незабравимо изживяване.