"Нашият народ уважава руския и украинския народ", казва Саво Добрович. "Просто не съм забелязал лоши отношения." Това звучи като рецепта за напрежение и конфронтация: десетки хиляди хора от противоположни страни, влезли в горчива, продължителна война, се оказват заедно в малка балканска страна със собствени много скорошни спомени за конфликт.
Но Черна гора успява да се справи с притока досега.
От февруари 2022 г. украинските бежанци и руските изгнаници се разпръснаха из цяла Европа, бягайки от войната, военната служба и управлението на Владимир Путин. Повече от четири милиона души са избягали от Украйна за временна закрила в Европейския съюз.
Но отвъд ЕС Черна гора е приела повече от 200 000 украинци, което я прави с най-голямото бежанско население на глава от населението в света.
Саво Добрович казва, че тук няма неуважение между нациите.
"Черногорците са много търпеливи, те са хора, които искат да помогнат", казва Добрович, собственик на имот в адриатическия курорт Будва.
Думата polako, което означава "бавно", е неразделна част от техния начин на живот.
"Учудвам се – те са планински народ, но всичко, което е останало от този шумен темперамент, е желанието да те прегърне", казва Наталия Севец-Ермолина, която ръководи руския културен център Рефорум в Будва.
Черна гора, член на НАТО и кандидат за статут на ЕС, не е страна без проблеми
Тя има значително етническо сръбско население, много от които имат проруски симпатии, а шестима руски дипломати бяха експулсирани преди две години по подозрение в шпионаж. Но страната спечели похвала за реакцията си на бежанската криза - по-специално решението си да предостави на украинците статут на временна закрила, който сега е удължен до март 2025 г.
Последните данни от септември миналата година показват, че повече от 10 000 са се възползвали, а ООН казва, че 62 000 украинци са регистрирали някакъв правен статут дотогава. Това е близо 10% от населението на Черна гора.
Още хиляди са дошли от Русия или Беларус.
За всички тези групи Черна гора е привлекателна с безвизовия си режим, сходния език, общата религия и ориентираното към Запада правителство.
Това добро посрещане обаче не винаги засяга качеството им на живот
Въпреки че има много работа за имигранти в крайбрежните райони, те често са сезонни и зле платени. По-добро качество, професионална работа се намира по-трудно. По-щастливите са успели да запазят работата си у дома, работейки дистанционно.
Друга трудност е, че е почти невъзможно да се получи гражданство тук, проблем за тези, които по някаква причина не могат да подновят паспортите си.
От години има силно руско присъствие в Черна гора и тя има репутация, може би несправедливо, като площадка за много богатите. Много руснаци и украинци имат имотни или семейни връзки, но има и голям контингент, който се озовава тук почти случайно, чувствайки се напълно изгубен.
Именно за тях беше създаден приютът с нестопанска цел Пристанище (Хейвън). Базиран в Будва, той осигурява на най-отчаяните пристигащи безопасно място и топло посрещане в продължение на две седмици, докато стъпят на краката си. Оказват им помощ с документи, търсене на работа и квартири, а украинците могат да дойдат и за две седмици като "почивка" от войната.
Валентина Острогляд, на 60 години, идва тук с дъщеря си преди година от Запорожие, регионална столица в Югоизточна Украйна, която е подложена на многократни, смъртоносни руски бомбардировки.
"Когато за първи път пристигнах в Черна гора, не можех да се справя с фойерверки или дори с падащ покрив – свързвах го с тези експлозии", признава тя.
Сега тя работи като учител по рисуване и се наслаждава на престоя си: "Днес се качих до един извор, полюбувах се на планината и морето. А хората са много мили."
Продължаващата мрачност на войната гарантира, че украинците продължават да идват, вече неспособни да понасят болката и страданието у дома.
Саша Борков, шофьор от Харков, бил разделен от съпругата си и шестте си деца на възраст от 4 до 16 години, когато напуснали Украйна в края на август.
Върнат е на полската граница - преди това е лежал в затвора в Унгария за транспортиране на нередовни мигранти и има забрана за влизане в ЕС. На семейството му беше позволено да продължи в Германия, докато на него, след няколко напрегнати дни в пътуване из Европа, най-накрая му беше позволено да кацне в Черна гора.
Видимо стресиран и изтощен, той описва как войната най-накрая е прогонила него и семейството му от дома им.
"Когато видиш и чуеш всеки да падат къщи, хората умират... чувството е невъзможно да се предаде", казва той "Апартаментът ни не е повреден, но прозорците са счупени, а бомбите се приближават все повече и повече."
Борков казва, че е разглеждал възможността да отиде в Черна гора от началото на войната: "Пристанище" ме приюти, даде ми храна и напитки, квартира. Починах си, след това започнах да търся работа."
Той вече си е намерил работа и семейството му предстои да се присъедини към него тук. Той кандидатства за временна закрила и място в украински бежански център.
На друго място в Будва Юлия Мацуй е създала детски център за украинци, където да вземат уроци по история, английски, математика и изкуство – или просто да танцуват, пеят и гледат филми.
"Мнозина бяха травматизирани от войната", казва тя: "Те не се интересуваха от планините или морето, не искаха нищо. Но когато започнаха да си взаимодействат, очите им се усмихваха. Тези детски усмивки и емоции бяха нещо, което е невъзможно да се предаде. И едва тогава разбрахме, че постъпваме правилно."
Сега повечето са уредени. По-малките деца научиха черногорски и сега посещават местни училища, докато по-големите продължиха обучението си дистанционно в украински училища.
И двете благотворителни организации имат доброволци от няколко държави и не проверяват паспортите - тук не се набляга на гражданството.
Други части на Европа са виждали периодични търкания между украинци и руснаци
В началото на войната Германия регистрира нарастване на атаките срещу двете страни. Но досега в Черна гора това е рядко срещано. Тук има чувство на толерантност и "Пристанище" и неговите доброволци изиграха роля в популяризирането му, пишат от BBC.
Саша Борков прави разлика между руснаците, които е срещнал в Будва, и тези, които воюват в Украйна.
"Хората тук се опитват да помогнат, те не правят нищо срещу нашата страна, срещу нас, срещу моите деца, за разлика от онези, които стрелят и разрушават къщите ни и казват, че ни освобождават."
Приятелствата нараснали между доброволци и жители, една руско-украинска двойка, която живеела в "Пристанище", наскоро се ожени.
Емпатията е основен фактор. Неотдавнашен разговор в Будва от киевската журналистка Олга Мусафирова за нейната работа на украински разплака руснаците в публиката, ужасени от действията на страната си.
За украинската актриса Катарина Синчило руските диаспори могат да варират, а тази на Черна гора е "чувствителна".
"Мисля, че хората, които живеят тук, са малко по-различна общност, защото това е интелигенцията", казва тя, "образованите хора, които не могат да живеят без изкуството."
Синчило създала театър тук със съпруга си и колега актьор Виктор Кошел, използвайки актьори от целия бивш Съветски съюз. Техните пиеси са много посещавани, казва тя: "Прогресивните руски хора, които помагат на Украйна, ходят с интерес и удоволствие".
Кошел казва, че средата тук е идеална за подобни контакти. "Тук провинцията е райска, отдалечава те от тези градски, мрачни, депресивни настроения, политическа пропаганда и т.н. Отиваш на морето и всичко това изчезва."
Те също така си сътрудничат с руския рок музикант Михаил Борзикин, който претърпя големи промени в руската диаспора през последните три години. Съвместните руско-украински музикални проекти са изчезваща рядкост.
Преди войната, казва той, "яростните спорове" за Путин в руската общност са били нещо обичайно, но неотдавнашният приток на антивоенни имигранти създаде различна атмосфера.
"По-голямата част от младите хора, които са дошли тук, разбират ужаса на случващото се, така че има съгласие по основните въпроси", казва той.
Що се отнася до прокремълските бивши членове на руския корумпиран елит, които той нарича ватная диаспора, те седят тихо в имотите, които са закупили в Черна гора преди години.
Борзикин е част от волейболна група от руснаци, беларуси и украинци и казва, че те са "всички на една вълна".
Но бъдещето на някои имигранти остава несигурно
Строгите закони за гражданството означават, че много от тях няма да могат да останат тук за неопределено време.
Повечето украинци изглежда искат да се върнат у дома, ако войната свърши, ако приемем, че все още имат домове, в които да отидат.
"В момента има огромна заплаха за живота ни, но ако приключи, разбира се, ще се приберем у дома", казва Саша Борков. "Няма място по-добро от дома".
Но повечето руснаци казват, че ще е необходимо много повече от падането на режима, за да ги убеди да се върнат завинаги.
Наталия Севец-Ермолина, която идва от северния град Петрозаводск, признава, че не бърза.
"Имам проблема, че не Путин ме преследваше, а онези малки хора, с които живях в един град", казва тя. "Путин е далече, но тези, които изпълняват заповедите му, ще останат, дори и скоро да умре."
Борзикин казва, че той също е малко вероятно да се върне бързо, тъй като нагласите ще се променят десетилетия.
"Германия имаше нужда от 30 години след нацистите, докато дойде новото поколение. Страхувам се, че няма да имам толкова време."
