Стара планина е величественият гръбнак на България, дала името на Балканския полуостров. Простира се чак до Черно море и крие невероятни красоти като внушителни върхове, долини, красиви водопади и примамливи пътеки.
В pochivka.blitz.bg вече ви разказахме 10 факта за най-дългата планина у нас.
А знаете ли кой е нейният най-висок връх?
Най-високият връх в Стара планина е Ботев, висок 2376 метра.
Връх Ботев е разположен в Калоферския дял на Средна Стара планина и се издига като величествен купол, наподобяващ огромен юмрук. Връх Ботев се вижда от много далече и е един от най-посещаваните върхове от планинари и туристи.
Първото измерване на височината на старопланинския първенец е извършено от руски военни топографи през 1878 г. Тогава те отчитат височина от 2375 м.
От север върхът е очертан от величествените и страховити бездни на Северния Джендем. От юг е опасан от гигантски отвесни скали, които очертават Южния Джендем. На запад и изток връх Ботев се снижава до двете седловини - Дюза и Маринка. В двата склона и върха към Северния и Южния Джендем са се оформили зъбери, стъпала и гладки скални отвеси.
Връх Ботев в историята
Векове наред върхът е бил див и необитаем. В пазвите му намират подслон и закрила многобройни български хайдути през османското робство. През 1867 г. през върха минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски.
Постепенно след Освобождението започва да привлича туристи, които се наслаждават на великолепните старопланински гледки отвисоко. Метеоролози също изкачват върха, дори остават да живеят и работят на неговата равна поляна.
През 1942 г. тук е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
В началото на Втората световна война на върха е построена метеорологична станция, на чийто каменен зид е поставен метален барелеф на цар Фердинанд. След началото на войната немските военновъздушни сили редовно използват резултатите от метеорологичните наблюдения на станцията. Затова по директива на антихитлеристката коалиция части от партизанския отряд “Васил Левски” нападат станцията. В атаката загива младия партизанин Неделчо Тонев от Калофер.
Стари имена на връх Ботев
Преди да получи днешното си име върхът е известен с други две имена: Юмрукчал и Фердинандов връх. Първото име е на турски и означава “юмрук и връх”, тъй като гледан отдалече въръхт наподобява гигантски юмрук.
През 1888 и 1889 г. цар Фердинанд заедно с майка си, прекарва по няколко дни в град Калофер, докато трае беритбата и варенето на розите. Царят изкачва връх Юмрукчал, затова в негова чест е поставен каменен стълб, а върхът е кръстен Фердинандов. Тази информация четем в спомените на Димо Х. Гендов от Калофер, публикувана в “Сборник на Калоферската дружба”.
Името Фердинандов връх почти не се използва, местните продължават да го наричат Юмрукчал.
От 1950 г. по предложение на калоферската община върхът носи името на големия български поет и революционер Христо Ботев, загинал под връх Вола, Врачанския Балкан.
Връх Ботев - туризъм за напреднали
Южните склонове на върха са много стръмни, на места отвесни, което ги прави много популярни сред алпинисти. Тук се намират и Райските скали, от които се спускат водите на Райското пръскало.
Връх Ботев е част от туристически маршрут “Ком-Емине”, който е финалната част от международния туристически маршрут Е-3. Включен е в списъка със “100-те национални туристически обекта”.
Най-популярният маршрут е от хижа “Рай” по т.нар. Тарзанова пътека. Ето най-популярните маршрути за изкачване на връх Ботев и приблизително време:
* Калофер - заслон “Маринка” - връх Ботев - 7 часа
* Калофер - Тарзановата пътека - хижа “Рай” - връх Ботев - 7,30 часа
* Априлци (квартал Видима) - връх Ботев - 4,30 часа
* Априлци (квартал Острец) - връх Ботев - 7,30 часа
* Карлово - хижа “Васил Левски” - връх Ботев - 9,30 часа
* Карлово - хижа “Равнец” - връх Ботев - 8,30 часа
* хижа “Рай” - връх Ботев - 2,50 часа
* хижа “Плевен” - връх Ботев - 3,30 часа
* хижа “Тъжа” - връх Ботев - 4 часа
* хижа “Добрила” - връх Ботев - 9 часа
* хижа “Васил Левски” - връх Ботев - 4,30 часа
* хижа “Балкански рози” - връх Ботев - 6 часа.
Върхът крие опасности
Смята се, че макар не е най-високият, Ботев е най-опасният за изкачване връх. Времето тук се разваля за секунди, а бурите всяка година вземат човешки жертви. Връх Ботев е мястото с най-много инциденти всяка година. Тук сняг почти не се задържа заради силния вятър, но в подножието се трупат преспи до 7-8 м.
Това е най-голямата река, извираща от планината на Орфей
Не подценявайте Стара планина през всички сезони, внимателно подбирайте екипировката си и следете времето постоянно.
