През топлите месеци източният канадски остров Нюфаундленд е истински зелен рай, покрит с езера, блата и безкрайни гори. Но на западния му бряг, между дълбоко издълбаните фиорди и надвисналите върхове на Национален парк Грос Морн се появява едно голо плато.
Известно като Тейбъллендс („равните земи“), това голямо пространство, наподобяващо пустиня, прилича на повърхността на Марс. То е възникнало след половин милиард години геоложка активност.
Извънземният остров с 300 вулкана, на който туристите не могат да се наситят
Освен заради удивителния си вид, то е обявено за част от световното наследство от ЮНЕСКО, защото предлага един научен прозорец към миналото и, евентуално, към други светове, съобщава Би Би Си.
Тейбъллендс е едно от няколкото места на планетата, където можете да зърнете „душата“ на Земята – нейната мантия, дебелият слой силикатни скали, намиращ се на километри под земната кора. Този тип скала е богат на токсични метали и е неблагоприятен за почти всички видове растителност, затова Тейбъллендс е толкова оголено. Сравнено с останалата част от тучната зеленина на Национален парк Грос Морн, Тейбъллендс стърчи като плешиво място.
„Забележителното е, че не само е добре показано, но и добре запазено“, казва Роб Хигинсън, служител в парка.
Как се е случило всичко?
Според д-р Алисън Лайч, геофизик в университета в Нюфаундленд, преди 500 млн. години започнал да се образува суперконтинентът Пангея, океанът Япетус се затварял, а това, което днес са Северна Америка и Европа, се сблъсквали. Когато континентите се местят, фрагменти от земната кора често се показват отново на повърхността, но в този случай фрагмент от мантията, който е бил част от океанското дъно, е избутан нагоре и образувал Тейбъллендс. Този район дълго бил погребан под земята докато най-накрая, само 12 000 години след последния ледников период, мантията започнала да се вижда.
„Тя би ерозирала за няколко милиона години, но се е запазила, защото е била под земята през повечето време, откакто се е образувала. Тя сякаш е изскочила след последния ледников период, подобно на много други неща, които можете да видите в западен Нюфаундленд, и докато говорим тя вече ерозира“, обяснява Лайч.
Преди задълбоченото проучване на Тейбъллендс през 60-те години на 20-и век съществуването на тектонски плочи било само хипотеза. Когато учените разбрали, че голата скала, показваща се от гъстите гори на Грос Морн в действителност е отчупено парче земна мантия, това помогнало за доказване на теорията, че Земята е покрита с тектонски плочи.
Токсичен пейзаж
Според д-р Пени Морил, професор в университета в Нюфаундленд, почти на всеки континент има парче мантия, но повечето са труднодостъпни. „От всички, на които работя, Тейбъллендс е единственото, което е като странно гола скала, издигаща се над хоризонта от дървета. Толкова е красиво и толкова достъпно“, казва тя.
Според нея, тези скали имат „по-висока концентрация на метали, които за някои растения са токсични“. Повечето растения изсъхват в тази екстремна среда. „Един от начините едно растение да оцелее на място, където няма хранителни вещества, е то да е месоядно и да си хваща насекоми и така да си набавя хранителни вещества“, обяснява тя.
Такова растение може да се открие покрай 4-километровия пешеходен маршрут на Тейбъллендс – непентес, провинциалните цветя за Нюфаундленд и Лабрадор.
Следи към Марс?
Посещението на Тейбъллендс може да се усеща като пътуване към друга планета, но освен заради токсичните минерали и извънземния пейзаж, учените вярват, че това отдалечено кътче на Земята може да ни научи нещо за живота на Марс.
Част от проучването на Морил включва изследване на това как животът оцелява на Тейбъллендс, което може да ни даде важни насоки за това как би могъл да съществува на Марс. Когато Морил изследвала подземните води, които текат през платото, тя била шокирана, когато открила, че те са пълни с микроби.
Според Морил, клетките, живеещи в местните подземни води не се хранят с веществата, които обикновено виждаме като животоподдържащи, а с въхлероден оксид и други отровни елементи. Тя вярва, че това е резултат от подземен процес, наречен „серпентизация“. Той се получава, когато водата реагира със скали от земната мантия, и се счита, че същото нещо може да се е случило на Марс.
Дълга история
Ако искате да видите някои от ефектите на тези реакции между скалата и водата, всичко, което трябва да направите, е да се огледате. Едно от любимите неща на Морил е доведе посетителите до място, където чрез утаяване се образува нова карбонатна скала. Тя ги кара да стъпят с единия крак на новата скала, а с другия на истинската мантия. „И тогава двата ви крака покриват 500 млн. години история“.
Освен че може да пази ключа към живот на Марс, Тейбъллендс има още няколко тайни.
„Тези скали имат възможността да усвояват въглероден диоксид. Тази карбонатна скала, на която стоите, когато сте на мястото, се е получила от въглеродния диоксид, идващ от атмосферата, който се е разтворил във водата и след това се е отложил като карбонатна скала“, казва още Морил.
В Хасковска област се намира уникален скален каньон
Изключително рядко е да се намери толкова добре запазено древно късче от геоложката история, което разкрива как Земята се движи, диша и създава живот. Ако искате да се върнете 500 млн. години назад, западен Нюфаундленд е мястото за това.
