На около 40 км югоизточно от Кайро, близо до град Хелуан, се намират руините на Сад-ел-Кафара - голям насипен язовир, построен преди около 3700 години.
Основната му цел е да събира водите от внезапни бури и тежки наводнения, както и да осигурява вода за работниците и животните, участващи в добива на камък и мрамор за изграждането на пирамидите и храмовете в околността.
Най-старата пустиня в света: Къде е най-слънчевото място на нашата планета?
За съжаление, язовирът е разрушен от наводнение, преди да бъде завършен. Преоткрит преди по-малко от 140 години, днес той е признат за най-стария язовир в света с такъв размер.
Изкуственият водоем се намира в Уади Гарави в пустинята източно от долината на Нил. Язовирът е разположен в най-тясната точка на дерето Гарави, където долината се стеснява до около 100 метра ширина, съобщава Amusing Planet.
Went to explore Sadd el-Kafara, the remains of a dam built in a wadi east of Helwan during the 3rd or 4th dynasty of #ancientegypt's #oldkingdom and maybe related to the construction of the pyramids in Dahshur. pic.twitter.com/4n9vBNowue
— Matthieu Götz (@MatthieuGotz) January 23, 2023
Първоначално той е дълъг 113 метра и широк 14 метра, с ширина в основата от 98 метра и 56 метра в най-горната част. Ядрото му е широко 32 метра и е планирано да се състои от 60 000 тона пръст и скален насип.
В завършено състояние язовирът е трябвало да съхранява между 465 000 и 625 000 кубически метра вода. Днес са останали само части от двата му края, като централната секция е отнесена от наводнение, оставяйки празнина от около 50 до 60 метра.
Предполага се, че язовирът е построен не за напояване, а по-скоро за управление на внезапните наводнения, често срещани в тесните долини.
Нереални гледки: Ето как изглежда най-голямата бяла пясъчна пустиня в света
Срутването му вероятно е причинило катастрофално наводнение в долната част на долината. Бедствието трябва да е било толкова ужасно, че е отказало египтяните да строят други язовири в продължение на почти осем века.
Водоемът е открит през 1885 г. от немския археолог Георг Швайнфурт. Липсващият среден участък и полученото открито напречно сечение позволяват на археолозите да проучат конструкцията му. Смята се, че стените му са в „отлично състояние“.
