Военни паметници сме виждали във всякакви форми и размери. Някои са скромни и семпли, а други са огромни и се виждат от километри разстояние.
Най-големият военен паметник в света, обаче, е далеч от това, което можем да си представим. Намира се в страна, която рядко свързваме с войната, а размерът му е меко казано забележителен.
Историята му е също много интересна, а днес това е едно от най-красивите места за пътуване.
Мистерията с Марейския човек – най-големия геоглиф на Земята ВИДЕО
Когато Първата световна война свършва, войниците, участвали в нея и имали късмета да оцелеят, се завръщат по домовете си. Както при всички войни, някои се адаптират по-добре от други към новия си живот, но мнозина се оказват в неприятната ситуация да са безработни.
В случая с австралийските войници, които на 25 април 1915 г. стъпват в Галиполи и участват в бойни действия срещу Османската империя до октомври 1918 г., от над 300 000 души, изпратени на фронта, 60 000 никога не се завъръщат, а други 150 000 са ранени, обгазени или пленени.
За да могат тези, които успяват да се върнат, са имат поне някаква работа, председателят на борда на държавните пътища Уилям Калдър предлага върналите се войници да построят път, който да свързва изолираните дотогава селища на югозападното австралийско крайбрежие.
Проучванията на терена за това, което временно било наречено Южен крайбрежен път, започват през 1918 г. Проектиран е път, започващ от град Баруон Хедс, обгръщащ брега на запад около нос Отуей, и завърпващ близо до Уарнамбул.
За изпълнение на проекта е създадена компания, наречена Тръст „Голям океански път“, оглавявана от президента на страната (който дарява 3000 паунда). Компанията успява да събере 81 000 паунда от частни дарения и заеми. Тези пари могат да се изплаят от пътни такси за използването на бъдещата магистрала. Веднъж изплатен, пътят щял да стане публична собственост, съобщава Amusing Planet.
Строителството започва през септември 1919 г. с участието на 3000 австралийски войници, били се в Първата световна война. Работата се извършва основно на ръка с експлозиви, кирки, лопати, колички и много малко машини.
Работата напредва с 3 км на месец през пустинята, а последните отсечки по назъбените крайбрежни планини са най-опасни и трудни.
Войниците приемат работата като военна мисия. Разузнавателен екип извършва подготовка за експедицията. Те имат палатки и общи дневна и кухня. Лагерът има малко удобства, например пиано, игри, вестници и списания.
Първата отсечка е завършена през 1922 г. и отворена за движение през декември. Нужни са още 10 години пътят да бъде завършен. Общата му дължина е 243 км между градовете Торкуей и Алансфорд. Отворена е през 1932 г., а тъй като президентът Хичкок починал само няколко месеца преди това, неговата кола е включена в шествието по откриването и в негова чест е издигнат паметник като „баща на магистралата“.
Пътуването по този път е истинско приключение, защото е широк само за един автомобил, въпреки че движението е разрешено в двете посоки. Новият път подпомага урбанизацията на околните райони. Хората, които живеят наблизо или имат къща наоколо, могат да поискат срещу 5 паунда създаването на кръстовище, където да пресекат пътя.
На 2 октомври 1936 г. пътят става собственост на правителството на щата Виктория и тол таксите са премахнати. През 60-те години със създаването на хотели покрай Големия океански път, както се нарича той, някои отсечки са разширени. Но дори и след това карането по него си остава предизвикателство и до ден-днешен. Той се счита за един от най-живописните пътища в света.
Държавата с най-лошите любовници в света
Пътят минава покрай т.нар. Сърфистки бряг, пресичайки тропически джунгли, плажове, скали и клисури. Сред най-живописните места, до които той осигурява достъп, са известните „12 апостоли“.
През 2004 г. е построена успоредна пешеходна алея, наречена Голямата океанска алея. А през 2011 г. пътят е обявен за част от австрлаийското национално наследтво като най-големия военен мемориал, посветен на загиналите войници в Първата световна война.
