През прозореца враждебната тундра се простира чак до хоризонта – огромна, гола и изнервяща. Представете си какво е да сте единственият пътник в най-северната автобусна линия в Северна Америка – „Далтън Хайуей Експрес“.
Ще преминете през печално известния товарен път на Аляска към селището с притеснително име Дедхорс („мъртъв кон“) близо до Северния ледовит океан. Ще минете през последното място за лагеруване, последната външна тоалетна и последното дърво на пътя – един смърч, който изглежда занемарен и който има табелка „не режи“.
Простираща се на 666 км от Ливенгуд на север от Феърбанкс до петролното находище в Прудо Бей в Дедхорс, магистралата „Далтън“ е най-северният свързващ път в Америка. И може да се каже, че е най-опасният, съобщава Би Би Си.
Тези прочути забележителности изчезват с всеки прилив
Огромни камиони с 18 гуми запушват средата на този неасфалтиран път, арктически бури могат да намалят видимостта до нула, а времето може да е смъртоносно студено. През 1971 в станция на юг от Колдфут е регистрирана най-ниската температура в историята на САЩ, смразяващите минус 62 градуса по Целзий.
Магистралата „Далтън“ е построена през 1974 г., за да обслужва нефтеното находище в Прудо Бей – живата енергия на икономиката на Аляска и носител на близо 85% от бюджета на щата. Първоначално тя е била единствено товарно трасе за камиони.
През 1994 г. щатът отворил пътя и за лични автомобили. „Карането по „Далтън“ може да е екстремно и през лятото и през зимата. През лятото камионите вдигат прах и калните пътища могат да направят повърхностите хлъзгави. Зимата носи ледено време и лавини. С едва една четвърт от пътя, която е асфалтирана, водачите трябва да са подготвени за една-две спукани гуми“, обяснява Джон Рапфан, служител в парк и мениджър на посетителски център в Колдфут.
Ако искате да пресечете Полярния кръг в Аляска по суша, няма смисъл да се опитвате да спирате камиони на стоп, тъй като на шофьорите им е забранено да качват стопаджии. Вместо това можете да си купите билет за най-неочакваната автобусна линия в Америка.
Линията е „Далтън Хайуей Експрес“, основана преди повече от 20 години, за да задоволи малката, но нарастваща нужда от наземен транспорт по магистралата.
Между началото на юни и края на август компанията провежда курсове отиване и връщане два пъти седмично между Феърбанкс и Дедхорс, покривайки 804 км за „нищожните“ 16 часа. В този период можете да зърнете и прочутото среднощно слънце.
Линията не предлага внезапни спирания по маршрута по молба на пътниците. Трябва предварително да си купите билет и да си организирате маршрута. Някои хора обичат да къмпингуват през нощта и да се качат на автобуса на обратно. Други планират амбициозни пешеходни преходи с екипировка за оцеляване в немаркираната дива природа на Аляска.
„Искаме да мислим, че сме услуга, на която хората могат да разчитат. Ако клиентите слязат единия ден и си резервират да бъдат качени на следващия, те могат да разчитат на нас, че ще сме там“, казва Кати Хеджес, маркетинг координатор на компанията.
Надеждността е от съществено значение. „Далтън“ е изключително самотен път. Няма медицински услуги, почти никакво покритие на мобилните връзки, и само две миниатюрни селища по пътя – Колдфут (население: 10) и ловната общност на Уайзман (население: 14).
С автобуса се чувствате в сигурни ръце. Шофьорите са опитни и са минали професионално обучение.
„Обикновено хората загазват на магистралата, защото или превозното им средство не е подходящо за чакълена настилка или те самите не са подготвени. Те се движат твърде бързо за тези условия или правят лоши заводи и преценка на пътя“, смята Хеджес.
След Колдфут „Далтън“ се изкачва по отдалечената планина Брукс, преди да стигне до прохода Атигън на 1444 м надморска височина, и се спуска по страховития Северен склон – една от най-изолираните пътни отсечки на света. Пейзажът – огромни непокътнати екосистеми, почти недостигнати от човека, не прилича на нищо друго, което сте виждали. Имате чувството, че преминавате в друга реалност.
„Въпреки че пътуват веднъж седмично, нашите шофьори забелязват промени. Изглежда сякаш нещата се променят за една нощ. Удивително е какво правят 24 часа светлина с растенията“, казве Хеджес.
Единственото постоянно нещо на пътя е нефтопроводът „Трансаляска“. Поставени над земята заради вечната замръзналост по тези географски ширини, тръбите изпомпват близо 500 000 барела нефт на ден.
Най-големият военен паметник в света е дълъг стотици километри
Достигането до Дедхорс след 16 часа падащи камъни и полузамръзнала кал се усеща като финиширане на рали „Дакар“. А Прудо Бей, разположен на 13 км южно от Северния ледовит океан, прилича на снимачната площадка на някой дистопичен филм. С бруталните ветрове, които помитат крайбрежните равнини, стигането до това място наистина си струва повече заради пътуването, отколкото заради дестинацията.
Можете да отседнете в хотел „Прудо Бей“ – промишлен работнически лагер с денонощна храна от стола, забрана за алкохол и знак на вратата, на който се чете „Всички трябва да си събуят ботушите“. Той е пълен с петролни работници със сурови лица, които броят дните до следващата си почивка (и напитка). Това е неотменна част от преживяването на магистрала „Далтън“.
Коментирай