Разположена на югозападния атлантически бряг на Африка, пустинята Намиб е едно от най-сухите места на планетата. Името му означава „място, където няма нищо“ на местния език нама.
Гледката там наподобява марсиански пейзаж с високите пясъчни дюни, назъбени планини и каменисти равнини. Пустинята се простира на 81 000 кв. км в три държави.
10 озадачаващи места на планетата, открити с Google Maps
На възраст най-малко 55 млн. години, Намиб се счита за най-старата пустиня в света (Сахара е само на между 2 и 7 млн. години). Със своите температури, които през лятото редовно стигат до 45 градуса по Целзий, а през нощта падат под нулата, това е и едно от най-негостоприемните места на планетата.
И все пак с времето удивителен брой животни са се адаптирали така, че това сухо място да се превърне в техен дом. А междувременно се образувал и един странен феномен, който придължава да озадачава експертите, съобщава Би Би Си.
Пустинята Намиб се простира на над 2000 км по дължина от Южна Ангола през Намибия до северна Южна Африка. Вероятно най-красивата ѝ част е тази, която се среща директно с Атлантическия океан.
В най-сухите части годишно падат по 2 мм валежи. Има години, през които няма и толкова. И въпреки това като по истинско чудо жувотни като орикс, гепарди, хиени, щрауси и зебри са се адаптирали така, че да живеят в тези сурови условия из пустинята.
Един от най-коварните райони в Намиб е гореща пясъчна ивица от 500 км с гниещо туловище на кораб на брега на Атлантическия океан, известен като Брега на скелетите. Простираща се от Южна Ангола до Централна Намибия, тази зона е получила името си заради многото трупове на китове, пръснати по брега и близо 1000-та корабокрушения, които са се случили тук през вековете.
Пустият Бряг на скелетите често е обгърнат от гъсти мъгли, причинени от студеното атлантическо течение Бенгуела. Тези мъгли създават опасни условия за навигацията на корабите и затова местните хора сан казват, че мястото е „земя, която бог е създал в гнева си“.
Едно от много чудеса на Намиб и една от най-големите мистерии е феноменът, известен като „вълшебните кръгове“. Някои ги наричат „вълшебни пръстени“. Тези голи парчета с пясък, обградени от трева от само един вид, могат да бъдат видени на много места и озадачават учените от десетилетия.
Те се виждат най-добре от въздуха, където човек може да забележи как матрицата от кръгове се простира по пустинните пясъци. Пръстените могат да бъдат открити в ниските пясъчни равнини и върху дюните. Те имат почти идеална кръгла форма и на двете места.
Кръговете варират от 1,5 м до 6 м в диаметър в централната част на Намиб, докато в Северозападна Намибия те са около 4 пъти по-големи и достигат диаметър до 25 м.
Години наред се считаше, че тези кръгове съществуат само в Намибия. Но през 2014 г. подобни формации бяха открити в Западна Австралия. Въпреки че кръговете в Австралия много приличат на тези в Намиб, значителните разлики в състава на почвата още повече объркват учените.
Кръговете отдавна са познати на местните жители в Намибия. Местните хора химба вярват, че те са направени от духове и са отпечатъците, оставени от техния бог Мукуру.
За да обяснят произхода им, математици дори са се опитвали да създадат модели, за да видят дали кръговете следват някакъв разпознаваем шаблон. В същото време някои местни хора смятат, че тези мистериозни кръгове са създадени от „НЛО или феи, които танцуват през нощта“.
Засега няма една общоприета теория, която да обясни произхода на тези кръгове. Има две основни теории, свързани с липсата на вода в Намиб. Някои изследователи вярват, че пръстените са създадени от термити, които ги правят, за да събърат вода и храна от земята.
Жестоката пустиня Къзълкум и нейното тюркоазено море
Другата теория е за „самоорганизацията на растителността“, според която в резултат на конкуренцията между растенията те са си оставили голи парчета земя, от които да събират вода и хранителни вещества.
След години на суша вълшебните кръгове може да изсъхнат и привидно да изчезнат. Но когато падне дъжд, внезапно като по чудо те се появяват отново.
