От двете страни на границата между Етиопия и Джибути, заобиколено от безплодна и безнадеждна пустиня, се намира езерото Абе. То е един от най-необикновените и труднодостъпни водни басейни в света.
Дължината му е 17 км, а широчината 19 км. В него има толкова много сол, че водата му е отровна. Това голямо алкално езеро може да изглежда като оазис, но необичайната му геология го кара да прилича повече на лунен пейзаж.
Тези невероятни туристически дестинации изглеждат като от друга планета
Стотици гигантски варовикови комини са пръснати наоколо, извисявайки се над зелено-сините солени равнини. Височината им стига до 50 метра. Тези заострени кули често бълват облаци димяща сяра във въздуха, създавайки извънземна гледка в един от най-негостоприемните райони на Африка.
Езерото Абе се намира там, където се събират сомалийската, арабската и нубийската тектонски плочи. Известен също като Падината Афар, този регион е мястото, където са намерени най-старите човешки фосили и, според някои палеонтолози, е люлката на цивилизацията, съобщава Би Би Си.
Уникалният външен вид на езерото е резултат от постоянното разделечаване на тектонските плочи, което кара земната кора под езерото Абе постоянно да изтънява.
С разделечаването на плочите подпочвените води позволили на магмата да се освободи през мали процепи дълбоко в езерото. Така количества травертин (богат на калций варовик, нагрят във вулкан) са оформили гигантските пустинни комини в продължение на хиляди години. Те станали видими, едва когато нивото на водата в езерото спаднало с две трети през 50-те години, защото била използвана за напояване.
Днес тектонските плочи под Падината Афар продължават да се разделечават със скорост около 2 см на година. Геолозите вярват, че след около 10 млн. години падината е голямото езеро ще бъдат родното място на нов океан. С придвижването на плочите Червено море ще наводни крайбрежните хълмове на Джибути, а Падината Афар ще бъде изцяло покрита с вода.
Споре учените от земната обсерватория на НАСА, Червено море, долината на Източноафриканския рифт и Аденският залив ще се трансформират в океан, голям колкото Атлантическия, а Сомалийският полуостров (Африканският рог) ще стане остров.
Въпреки че Падината Афар е един от най-изолираните и негостоприемни региони в Африка, той е обитаван от хора. На разстоянието от 150 км от столицата на Джибути на запад до езерото Абе са пръснати селища и отделни колиби ари. Водата там е твърде малко, за да може да се развива земеделие.
„Местните хора често живеят в ари. Те са лесни за местене от едно място на друго“, обяснява местният водач Мохамед Омар Али.
Афарите, които живеят тук, са полуномади. Те се движат около солените равнини на депресията със семействата си и добиват сол, която продават, а също и вода и храна за оцеляване. Повечето от техните малки подвижни села нямат питейна вода или електричество. До скоро голма част от тези селища около езерото не съществували, защото достъпът бил много труден, посочва Али.
С температури от около 30 градуса през зимата и 45 през лятото, езерото Абе е едно от най-горещите целогодишно места на на планетата. Много от младите афари – пастири, фермери и търговци, работят под паречщото слънце в нечовешки условия.
В последните години заради глобалното затопляне температурите са се повишли още повече и това е довело до още по-голяма суша. Но според Али, афарите не искат да напускат падината и предпочитата да останат и да сформират общности, в които да продължат традиционния си начин на живот.
Извънземният пейзаж около езерото е най-впечатляващ на зазоряване, когато температурите са най-ниски и от поздемзните извори се издига гореща пара, която излиза през комините. След това при изгрев невероятно нюанси на оранжево и розово оцветяват небето, осветявайки горещите извори и солените залежи в едно ослепително светлинно шоу.
Никое друго място на планетата не изглежда така. Всъщност учените смятат, че образуванията, подобни нак омини, които се доближават най-много до тези тук, се намират на дъното на Тихия океан, където големи тектонски плочи бавно се разкъсват и създават такива структури.
Въпреки че повечето посетители идват тук на еднодневна екскурзия от град Джибути, най-добрият начин да разгледате разнообразния релеф на езерото Абе и да видите прочутите му розови фламинго, е като къмпингувате за една нощ.
Има много водачи, които могат да заведат туристите до езерото. Сега на туризма се гледа като на алтернативно средство за препитание при голямата суша.
„Туристите рядко се опитват да видят фламингата. Просто е много трудно“, обяснява водачът Хасан.
Цяло приключение е да достигнете до свръхсолените води на Абе и да видите ммигриращите ята от фламинго. Любителите на птици трябва да карат от лагера Асболи докато колата им затъне в лепкава кал. След това трябва да ходят пеша няколко часа през тревисти полета, горещи извори и огромни солени равнини без никаква сянка, която да ги пази от парещото слънце.
На 300 метра от брега на езерото теренът вече е като желе с кал и плаващи пясъци, в които хора и животни затъват с половин метър на всяка стъпка. Това създава естествена бариера срещу хищници.
Най-горещите градове на света - цяло чудо е защо хората още стоят там
Когато слънцето залезе, езерото Абе се превръща в идеален фентъзи пейзаж. Силуетите на комините изглеждат като от друга планета, когато температурите паднат. Звездите изпълват небето, животът притихва. Повечето афари прекарват вечерите в селищата си единствените хора, които се виждат в далечината, са пастирите, които прибират магаретата си преди нощните хищници като чакали и хиени да излязат на лов.
Без обозначени пътища, електричество и елементарна инфраструктура, отдалечеността на Абе създава усещане за изолация като никъде другаде на Земята. Ви докато за пътешествениците това място изглежда като от друга планета, за афарите това е дом.
