Когато днешните столичани палят колите и напускат за няколко почивни дни границата, просто не знаят какво изпускат. Защото истинският земен рай е около София, а неговите порти са на север и югозапад, пазени от различни църкви и манастири. Който иска, може да го приеме като метафора, който иска - буквално.
Земите около съвременната българска столица са истински магнит за вярващите, но и за хората, пленени от история и мистична среща с природата. Тези, които са имали възможност да обикалят в този радиус, са напълно наясно защо първият християнски император Константин, родом от Ниш, често е възкликвал, че Сердика е неговият Рим.
И не случайно този велик мъж, живял преди повече от 16 века, е имал сериозните намерения да направи Сердика столица на Византия вместо Константинопол, днешен Истанбул. И със сигурност построяването на най-старата църква в столицата „Св. София“ е станало с подкрепата му. Така и през 21-ви век околностите на София са запазили мистериозния си чар, наситен с древни църкви, невероятни истории и природа.
Ако имате един ден за почивка и въпреки че живеете поне пет години в София, но още не сте стигнали Витоша, един от най-вълнуващите маршрути към тази планина - някогашен вулкан, е към югозападните й склонове. Най-лесно се ориентирате, като напуснете града по Княжевско шосе и поемете в посока Кулата.
След около 30 км на разклон на известна бензиностанция правите ляв завой към Драгичево и Рударци. Влезете ли в селото, продължавате близо километър и попадате под магнетичния и необичаен чар на Западна Витоша. Не е случайно, че в района са се заселили бивши депутати, а там са домовете и на известни телевизионни звезди. В Рударци има топъл минерален извор, а през лятото е отворен луксозен басейн, но с обикновена вода.
Първият вариант за разходка е, преди да влезете в Драгичево, да завиете на малък разклон вдясно по планински път. По него се стига до една от най-интересните ловни вили, любима на всички власти. Като се започне от времето на Тодор Живков, та се стигне до наши дни. През зимата пътя пресичат охранени диви зайци, така че се кара внимателно, пише "Телеграф".
От прозорците витрини на ловния дом се разкрива спираща дъха гледка към чашата на язовир „Студена“. Пейзажът изумява с плавните линии на хълмовете, изпъстрен със смесени гори, като акварел на стар майстор. Наоколо е пълно с дивечови ниви, а районът е любим на поколения германски и френски аристократи, които идват на лов за дива свиня, елен и муфлон.
Вилата обаче е отворена и за простосмъртни, които могат да преспят, но затова е необходима предварителна уговорка с управителя, тъй като достъпът в момента е не толкова либерален, колкото беше преди десетина години. Това е мястото, където можете да се любувате на буен огън в камината, като си платите дървата. Също и на простия, но царски деликатес от фазанска супа и наденици от дивеч и домашно ароматно сирене.
Дори и да не преспите, можете просто да се разходите до там, да хапнете и след това да се спуснете пеша до язовир „Студена“. През пролетта е пълно с диви цветя и коприва, можете да поседите, да се снимате и да се любувате на огледалото на изкуственото езеро. Тъй като е вододайна зона, риболовът е забранен. В по-късна есен зелените багри се сменят с всички тоналности на охрата, но тогава трябва да се внимава с разходките, защото може да се появи мечка.
Наблизо на хълма е новото селище Делта Хил. То е с еднотипни, фамилни къщи, които най-често са със затворени прозорци и няма видимо интензивен живот. Но ако искате да видите как живеят богатите, можете да минете през него. Не че е вълнуващо, но за съпоставка. Ако това не е заветната ви мечта, продължавате по пътя и стигате до село Кладница.
Село Кладница е известно с манастира си, който е паметник на културата. Той е малък, стар, възстановен през Възраждането. Смята се, че изображението на Света Троица е без прецедент като сюжет в Православието, защото Божествената Троица е с четири очи.
Другият маршрут е да продължите направо към Рударци, а не да завивате по планинския път.
Ако погледнете наляво, ще видите високите огради на Женския манастир, който задължително трябва да посетите. Малко преди да влезете в Рударци, вдясно на пътя ще видите колона от коли, спрели пред малка фурна. Това е мястото, заради което пътуващи от Гърция и Благоевград се отбиват, за да си купят горещ, току-що изваден от пещта селски хляб.
С дебела горна и дола коричка и пухкава среда като някога. Практически пекарите вадят хляб през два часа и той винаги е горещ, защото тези, които веднъж са го опитали, са готови да се връщат, за да се сдобият с тази проста и вкусна храна. Понякога от там може да се снабдиш и с току-що издоено краве мляко, домашно сирене и кашкавал и пресни кокоши яйца. Малко по-навътре в селото е и кръчмата, където все още се прави шкембе чорба по стара рецепта.
На пръв поглед тя по нищо не подсказва до какви вкусотии може човек да се докосне, но за посветените е институция.
Най-вълнуващото посещение обаче си остава Женският манастир "Св. Троица" на Мърчаево, за който се смята, че е разположен на чудотворно място. Той е граден през Средновековието и унищожаван. По времето на социализма се строи най-голямата черква, която е действаща в момента, със съдействието на Людмила Живкова.
Скулпторът и керамик Минчо Минчев и неговото семейство от Драгичево до ден днешен помагат на монахините. Най-невероятният случай, свързан с обителта, е с група българи от Мърчаево, които отишли на посещение в Атонския манастир. Когато монасите разбрали откъде са, им дали връзка със свещи, заръчали да ги запалят в Мърчаевския манастир за тяхно здраве и ги отпратили с думите: „Те, българите, още не знаят какво имат.”
Смята се, че някога аязмото в обителта е лекувало очи, но днес не може да се намери. Твърди се също, че кладенчовата вода от манастира е светена. Поклонниците могат да се помолят в църквата и след това да седнат на дървените маси отвън и да се любуват на мистичната гледка на околностите.
Невестино с железен храм и легендарен мост
Параклис с камбанария, изработени изцяло от желязо, прави храма, изграден в кюстендилското село Невестино, уникален като архитектура и строителство. Той се намира на мястото на оброчище, където имало кръст.
Село Невестино е на малко повече от час път с кола от София по магистрала. Намира се на 13 километра от Кюстендил. Уникалният храм "Св. Теодор Тирон" бе осветен на 2 октомври миналата година от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп.
Това е първият храм, изграден от желязо в България, подобно на железния параклис "Св. Стефан" в Истанбул.
Той е построен от местните жители Благо и Виолетка, които започнали строителството му през 2015 г. с лични средства и дарения. Разказват, че идеята за храм на мястото им дошла, след като двамата сънували един и същи сън.
През юли миналата година бе осветен храм "Св. Петка Българска" в селото, чието строителство продължи близо 20 години.
Храмът беше достроен и довършен с отпуснатите през февруари от Министерския съвет финансови средства. Така жителите на село Невестино, които доскоро нямаха храм, вече ще имат два - основния храм в центъра на селото и новия параклис.
Невестино разполага със забележителни природни ресурси, в това число прочутата с балнеолечебните си свойства невестинска минерална вода – с температура 24ºС. През територията й преминава река Струма, в която вливат водите си местните Елешница, Речица и Гращичка река. Невестинският край е един невероятен кът за отдих с красивата си и девствена природа. Селото разполага с няколко семейни хотела и гостилници. Невестинският район е богат на културно-историческо наследство с паметници от най-дълбока древност.
Тук се намира средновековният Кадин мост. Той е построен през 1470 година по заповед на Исак паша по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата едвам успял да премине през буйните придошли води на река Струма през тези места по пътя си към Босна.
Съществуват различни легенди, свързани с построяването на Кадин мост, има различни тълкувания и за произхода на името му. Едната гласи, че строежът на Кадин мост не вървял и всичко, което майсторите успявали да съградят през деня, нощем било отнасяно от бурните води на реката. Така майсторите решили, че ще дадат курбан една от жените си и се разбрали това да бъде първата, която на сутринта им занесе храна. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Мануил (Манол), и затова тя била зазидана.
Жената дошла със своята рожба пеленаче и докато я вграждали тя плачела и се молела да оставят навън гърдите й и две дупки за очите, за да може да кърми и да гледа рожбата си. Майсторите склонили и така тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала. Казват, че и днес нощем се чува гласът й да проплаква, а млякото от гърдите на жената се вкаменило, затова в миналото много безмлечни майки откъсвали парче от гранита, варили го и пиели отварата, за да им дойде кърма.
Според друга легенда мостът е построен като сватбен подарък за една смела българска невеста по заповед на султан Мурад. Когато тръгнал на военен поход към Босна, на това място султанът срещнал сватбари, повечето се уплашили и избягали, но не и невестата. Тя се поклонила на войската и на султана и го дарувала с дар.
Тогава султан Мурад я попитал тя какъв дар иска и невестата пожелала мост над реката, за да ходи на гости при майка си. Мостът бил направен и наречен Кадън кюпраси, или Невестин мост, от кадън (невеста) е останало и видоизмененото днес Кадин.
От 2006 г. е възстановен фолклорният събор "Струма пее", които се провежда всяка година. / pochivka.blitz.bg
