Около 400 души имат честта да живеят в омайното търновско село Никюп. Там, където в античната епоха са преминавали римски колесници, а река Росица виртуозно обгръща пределите на малкото населено място, днес наричат свой дом хора с разнородни професии – лекари, земеделци, учители, юристи, историци и т.н. Местните са изключително мили и гостоприемни, информира "Борба".
Почти ежедневно общуват с чужденци от цял свят, дошли да се докоснат до националния историко-археологически резерват „Никополис ад Иструм“. Славата на селото стига дори до единствения континент без постоянни жители – Антарктида. Морски нос на полуостров Тринити в най-ледения регион на Земята носи името Никюп. Малкото населено място е побратимено с френското село Ондувил и си сътрудничат в различни направления.
Начело на Никюп от 2011 г. е кметицата Йорданка Атанасова. При нея за помощ идват по всевъзможни проблеми както от административен, така и от битов характер. Свикнала е да отговаря за всичко и да брани интересите на селото. Разказва, че интерес към заселване в Никюп винаги е имало, но големият бум бил по време на пандемията. Тогава било голямото купуване на имоти.
А вие знаете ли? Ето я тежката история зад името на град Карлово
(Снимка: "Борба")
Търсенето обяснимо довело и до скок на цените на къщите. Днес продължава да има кандидат-купувачи, но са останали единици свободни къщи. По думите й обаче тези постройки са в лошо състояние и мераклиите за тях трябва да вложат крупни суми в стягането. Въпреки че останалите на тезгяха къщи са полусрутени, държат цена от около 30 000 лв.
Тя сподели, че повечето хора в активна възраст работят в града и пътуват обратно към селото. Малко са възможностите за препитание в Никюп и те се дават основно от земеделската кооперация. Категорична е обаче, че на никого нищо не му липсва откъм стоки за ежедневно потребление благодарение на двата хранителни магазина и двете заведения за хранене. Има и домашни санитари, лични и социални асистенти, които обгрижват и пазаруват за трудноподвижните.
(Снимка: "Борба")
„Липсва ни банкомат. Хората ползват този в Ресен или си взимат пенсиите в пощата. Идва фелдшер, който работи всеки ден, и никой не е останал непрегледан. Културният живот върви с пълна сила. Имаме и библиотека, въпреки че младите четат онлайн, но по-възрастите предпочитат хартиените издания. Хората са възпитани и миролюбиви. Нямаме престъпност. Имаме видеонаблюдение на няколко ключови точки. Единици са луксозните къщи в селото, преобладават стандартните селски къщи от битов стил. Няма кич“, разказа Атанасова.
Училището в Никюп е закрито от 1970 година, забавачницата също не функционира. Децата ползват детската градина и школото в Ресен. С превозването им са ангажирани родителите, защото в закона за образованието е записано, че междуселищен транспорт за ученици може да се ползва само ако има минимум 10 малчугани. А в селото живеят 7 деца.
За съжаление, Никюп се присъединява към безводието на съседните павликенски села и Ресен.
„Режимът през зимния сезон е що-годе поносим. Страхувам се от предстоящите пролет и лято, защото имам усещането, че ако не стигнем до навременно и успешно сондиране, проблемът с водата ще се задълбочи. Режимът, който е в момента – да има вода от 5:00 до 13:00 ч. и от 17:00 до 22:00 ч., ще бъде крайно недостатъчен. Ниските нива на подпочвени води са причината да не се пълнят кладенците на хората и не могат да помогнат за частично справяне с проблема. Когато и кладенците са пресъхнали, хората нямат алтернатива“, заяви кметицата.
Селото се захранва с питейна вода от самостоятелен водоизточник. Сондажът се намира в местността Ливадките. Посредством тръбопровод стига до помпена станция, където се хлорира, влиза в резервоар и с хидрофорна помпа се разпространява във водопреносната мрежа. Смущенията започнали през 2023 г.
„Ако се заровим в геофизичните проучвания, направени във връзка с изграждане на магистрала „Хемус“, ще видим ясно описан траен спад в подпочвените води в географската област, започваща от населените места около Павликени. Някога напоителният канал, който минава през всички села с воден проблем, включително и Никюп, доставящ вода за поливане от язовир „Стамболийски“, е допринасял за подхранване на сондажите за питейна вода. Няколко се посоките за решения – нови сондажи във вододайната зона и тяхното свързване с мрежата и присъединяване към водоснабдителна система „Йовковци“. Друг съществен проблем в цялата ситуация е старата водопреносна мрежа. Компрометирана и морално остаряла, тя разпилява и наличната вода с над 50% загуби“, допълни Атанасова.
Тя казва, че за момента хората са толерантни, но очакват реални действия за решаване на проблема.
Другото, което ги вълнува, е добрата пътна инфраструктура. Вътрешната улична мрежа е 22 км, но е в незавидно състояние.
„През Никюп преминават два общински пътя – VTR1013, както и VTR1036. Проблемите, които са в това направление, са, че половината път е в община Велико Търново, а другата част в община Горна Оряховица. За да има развитие, двете общини трябва да работят в синхрон. В последните години двете общини успяха да подготвят и внесат навреме проекти за трасетата и преди 2 седмици излезе новината, че ще има финансиране. Чакаме средства и за VTR1013 през настоящата година. Това ще даде много добър тласък на развитието на живота в селото и възможност на повече хора да се установят тук и да пътуват за работа“, изрази надежда тя.
Безспорно голямата гордост на селото е античният град Никополис ад Иструм. Той се стопанисва и управлява от Регионалния исторически музей. Много често се виждат туристи, които спират в Никюп, правят си снимки и разговарят с местните хора. Така тръгнала и популярната сред живущите мисъл „Когато не можеш да обиколиш света, светът идва при теб“. Широк кръг хора от различни националности са идвали в селото. Сред тях са френски посланик, както и сръбският кардинал.
За Никополис ад Иструм каквото и да се каже, ще е малко. Това е огромно историческо наследство, до което всеки човек поне веднъж в живота си трябва да се докосне. Римският град е основан през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Името в превод от латински език означава „Град на победата при Истер (Дунав)“. Преживява икономически, политически и културен разцвет през периода II–VI век. Споменат е в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей.
В града са сечени монети от времето на император Комод до управлението на император Каракала. Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, речния бог Нестос и почитаните от траките Арес и Дионис.
„Мястото наистина е магично. Много хора са ми споделяли, че дори да имат някакви неразположения, когато посетят римския град, бързо им минава. Самата аз, колкото и силно главоболие да чувствам, когато съм в пределите на Никополис ад Иструм, веднага се отърсвам от болката. Предполагам, че магнитното поле най-вероятно е по-специфично и това оказва въздействие. Такива физични измервания обаче още не са правени. Преди време в селото дойде едно семейство с болна дъщеря. Споделиха, че често идват на крепостта, защото момичето се чувствало по-добре тук“, заяви Атанасова.
Населението в Никюп изповядва православното християнство.
Местната църквата „Св. Параскева“ е ремонтирана поетапно през годините. Сменена е дограмата, обновена е камбанарията, реновиран е външният и частно вътрешният облик, но има нужда от още подобрения. Свещникът, който води службите, е отец Димитър. Той работи и в Полски Тръмбеш. Идва по различни църковни празници по предварителна уговорка. Храмовият празник е на 14 октомври.
Другите големи поводи за чествания в селото са Античният фестивал в пределите на Никополис ад Иструм и Фестивала на динята. Празникът на любеницата се състоял за първи път преди 12 години.
„Някога, по време на социализма, Никюп е бил основен производител и износител на дини. Тук са идвали на бригади много хора и камиони с продукция са заминавали зад граница. Обаче отглеждането на дини е много трудоемко, изисква работна ръка, вода и т.н., а продажната цена е ниска. Затова производството днес е драстично намалено. Земеделската кооперация сее дини едва на 4-5 дка и едно семейство на още 2 дка. Въпреки това мероприятието се провежда с много атрактивна програма, веселби и фолклор“, допълва кметицата.
The Times за Пловдив: Магичен град, който се намира, където най-малко очаквате
Следващата гордост за селото предстои съвсем скоро.
Момче от Никюп е част от екипажа на кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и ще тръгне на мисия до Антарктида. В себе си младежът ще вземе, за да занесе на ледения континент, торбичка с пръст от Никюп.
Коментирай