Египет строи своята нова, все още неназована нова столица от 2015 г., на около 28 мили източно от Кайро. Правителството се надява да започне работа в града още през следващата година, въпреки че проектът е изправен пред закъснения.
Индонезия обяви подобни планове през август, като избра зоната, покрита с джунгла, в източен Борнео, за новата си столица, която ще замени Джакарта.
Двете държави са изправени пред подобни проблеми - и Кайро, и Джакарта са пренаселени и задръстени - но Джакарта е и един от най-бързо потъващите градове в света. Той се спуска в Ява поради прекомерното извличане на подземните му водни източници, което причинява пропадане на сушата.
Изграждането на столица от нулата обаче не е нещо ново и много от днешните световни столици са изградени именно с това предназначение, включително Вашингтон в САЩ , Бразилия в Бразилия, Отава (Канада) и Канбера (Австралия).
Държавите, в които Големият брат ви диша във врата на всяка крачка
Практиката предлага много предимства (и няколко риска), като се започне от възможността да се избере конкретно място в рамките на дадена държава - обикновено такова, което изпраща послание за баланс и неутралност, разказва CNN.
Вижте няколко града, построени с цел да бъдат столици:
1. Валета, Малта
Най-малката и най-южната столица в Европа, Валета, е построена след Голямата обсада на Малта през 1565 г. Градът е кръстен на Жан де Валет, победоносният Велик, и е проектиран от италианския архитект Франческо Лапарели, който е избрал план на правоъгълна решетка. Той е определен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1980 г. Новата сграда на Парламента е проектирана от италианския архитект Ренцо Пиано и завършена през 2015 г. Днес градът има население от около 450 000 души.
2. Бразилия, Бразилия
Бразилия, столицата на Бразилия, е една от многото столици в света, проектирана и построена с точно тази цел. Идеята столицата да бъде преместена от Рио де Жанейро на място, по-близо до географския център на страната, е включена в конституцията на Бразилия през 1891 г., въпреки че строителството започва едва през 50-те години на миналия век, под ръководството на новоизбрания президент Юселино Кубичек.
Градът е планиран от бразилския архитект Лусио Коста - който е проектирал оформление под формата на самолет или птица в полет - с ключови сгради от известния архитект Оскар Нимайер. Жилищните зони са организирани в „суперквадри“ („суперблокове“), всеки от които е проектиран да функционира като самостоятелен квартал. Изградено е изкуствено езеро, както и хиляди километри магистрала, което улеснява достъпа до града, но също така и през тропическите гори на Амазонка, ускорявайки обезлесяването. С течение на времето градът се бори да се адаптира към своя растеж и се разцепи на две, като богатият център - по-близо до първоначалния план - сега е заобиколен от разтеглена периферия, където по-бедните хора живеят в далеч от идеалните условия.
3. Канбера, Австралия
През 1911 г. се провежда световен конкурс за проектиране на новата австралийска столица, а строителството започва две години по-късно въз основа на печелившия план на американския архитект Уолтър Бърли Грифин. Планът включва геометрични мотиви и изобилие от зелени пространства. Статутът на столицата официално е предаден от Мелбърн на Канбера през 1927 г. Оттогава Канбера се разраства, въпреки че по-малко от 400 000 души живеят в града.
4. Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ
През 1790 г. Конгресът на САЩ определи Окръг Колумбия за град, който ще бъде домакин на федералното правителство. Градът е наречен в чест на президента Джордж Вашингтон, който подписва законопроекта. Градът е бил планиран от френския архитект Пиер Шарл Л'Енфан. Работата му е противоречива и в началото на 1900 г. е преразгледана от специално сформирана комисия от архитекти и плановици. Полученият План Макмилан значително променя визията на града, особено неговите паметници и паркове. Ограничението във височината за всички сгради прави Вашингтон уникален сред големите градове в САЩ. Паметникът Вашингтон е най-високата, свободно стояща зидана конструкция в света, на 555 фута, или 169 метра.
5. Отава, Канада
Преди да бъде обявен за столица на тогавашната британска провинция Колония в Канада през 1857 г., Отава е бил малък град с дървени постройки. Той е избран заради местоположението си точно на границата между френскоговорящите и англоезичните райони на страната. През 1950 г. той е значително актуализиран чрез Плана на Гребер, кръстен на френския архитект Жак Гребер, който има за цел да направи града по-естетически приятен и да отговаря на изискванията на столица. Гребер създава зелени колани около града, като същевременно премахва системата от улични автомобили и промишлени сгради от центъра. Градският канал Ридо, който свързва Отава с езерото Онтарио, беше обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 2007 г.
Неписаните правила за поведение на шведска маса, които ще спасят достойнството ви
6. Ню Делхи, Индия
През 1911 г. крал Джордж V, тогава император на Индия, декларира, че столицата на британския Радж - управлението на Обединеното кралство над индийския субконтинент, продължило от 1858 до 1947 г. - ще бъде преместено от Калкута в Делхи. Той полага основния камък на Ню Делхи на около три мили южно от центъра на съществуващия град Делхи. Новата столица е открита през 1931 г. и е проектирана от британски архитекти с широки алеи и шарки, които са в пълен контраст с тесните и усукани пътища на Стария Делхи. И до днес двата града са разграничени, като на юг е Делхи - столицата на независима Индия от 1947 г., и много по-големият исторически град Стар Делхи на север. По-голямата столична зона обикновено се нарича Делхи и е дом на над 16 милиона души.
7. Исламабад, Пакистан
Исламабад (което означава „град на исляма“) замени Карачи като столица на Пакистан през 1963 г. след три години строителство. Генералният план е проектиран от гръцкия архитект Константинос Доксиадис, а градът е разделен на осем зони: административна, търговска, образователна, индустриална, дипломатическа, жилищна, селска и зелена. С население от около 1 милион души, Исламабад е деветият по големина град в Пакистан.
8. Абуджа, Нигерия
Абуджа замени Лагос като столица на Нигерия през 1991 г. Страната е искала да създаде столица, представляваща единство и неутралитет, и по тази причина е избрано място в центъра на страната с изобилие от пространство за разширяване и по-хладен климат в сравнение с Лагос. Абуджа е бил най-бързо развиващият се град в света между 2000 и 2010 г., според ООН, а столичният й район сега е дом на близо 3 милиона души. Генералният план за града е създаден от екип дизайнери, включително известен японски модернистки архитект.
9. Найпидо, Мианмар
Най-новият от планираните столични градове е Найпидо (известен още като Най Пий Тау), който замени Янгон като столица на Мианмар през 2006 г. Големите пътища на града до голяма степен са лишени от трафик, а покрай тях са построени правителствени сгради, луксозни хотели и къщи Официалните данни на правителството обаче вече съобщават, че в столичния район живеят около 1 милион жители.
10. Лима, Перу
Лима е основана като испанския град Сидад де лос Рейес („Градът на кралете“) през 1535 г. от Франсиско Писаро, конквистадорът, който побеждава водача на инките Атахуалпа, което води до испанското завладяване на Перу. Когато Перу получава статут на вицекралство през 1543 г., Лима е избрана за столица, тъй като местоположението й на брега улеснява контакта с Испания. Тя остава столица на страната, след като Перу получава независимост през 19-и век. Историческият център на града е обявен за обект на ЮНЕСКО през 1988 г., а дългата му история е довела до широк спектър от архитектурни стилове, от испански барок до Ар Нуво.
