Моголският император Хумаюн управлявал обширна територия в Азия от 1530 до 1540 г., когато бил свален. С помощта на Сефевидите – персийската управляваща династия, той си върнал зземите през 1556 г.
Твърди се, че Хумаюн бил мил човек, посветен на жена си и сина си и обичан от народа си. През 1556 г. на 49-годишна възраст той се подхлъзнал на полираните стълби на двореца си и умрял.
Тайната на подземния лабиринт под най-старата египетска пирамида
Мястото на неговата гробница, намираща се в Делхи, било избрано така, че да бъде близо до светилището на суфисткият светец от 14-и век Хазрат Низамудин Айля. Тъй като се считало за нещо хубаво да бъдеш погребан близо до гроба на светец, 7 века на това място били строени гробници, което му спечелило името „некрополът на Моголската династия“.
Градината постепенно се запълвала с гробниците на наследниците на Хумаюн, неговите приближени, както и на голям брой моголи с по-нисък ранг. Няма друга гробница, в която да са разположени толкова голям брой гробове на моголски владетели и техни роднини.
Гробницата на Хумаюн била поръчана от неговата първа жена и главна съпруга. Императрица Бега Бегум, която била персийка, била известна като мъдра и образована жена. Нейната скръб била толкова голяма, че посветила цялото си време на изграждане на мемориал на съпруга ѝ. Тя била погребана в комплекса от гробници, когато тя на свой ред починала.
Този величествен мавзолей вдъхновил Тадж Махал, пипше Ancient Origins.
Бега Бегум избрала персийския архитект Мирак Мирза Джиас и го довела от Херат. Строителството било завършено през 1572 г. и струвало 1,5 млн. рупии, платени изцяло от владетелката. Тя надзиравала строителството докато персийски и индийски майстори работели върху великолепната градина-гробница.
Гробницата на Хумаюн има изключително културно значение, тъй като била първата по рода си на Индийския субконтинент. Въпреки че бащата на Хумаюн бил първият владетел, започнал традицията да бъде погребан в райска градина, мавзолеят на Бабур в Афганистан е доста скромен.
Когато Северна Индия била под моголско управление, били направени важни нововъведения като създаването на „чар багх“ – райска градина, описана в Корана. Архитектурните елементи съчетавали персийски и индийски традиции и тяхното влияние може да се види в сводоете, коридорите и високия двоен купол.
Мавзолеят на Хумаюн – идеално симетрична осмоъгълна постройка, се издига върху 7-метрова терасовидна платформа. Белият двоен купол на 42,5 м височина създава поразителен контраст с червения поясъчник, покриващ стените.
„Пиетра дура“ – техника за полагане на мрамор и камък, наследство от индо-ислямската архитектура, може да бъде видяна по цялата фасада. Този начин на декорация бил широко разпространен и при по-късните мавзолеи в Моголската империя, включително и Тадж Махал.
Под белия купол в центъра на погребалната камера един-единствен кенотаф отбелязва гроба на Хумаюн. Истинската погребална камера на Хумаюн, обаче, се намира под кенотафа и е затворена за посетители. В помещението влиза светлина от посоката, където се намира Мека.
8 по-малки камери тръгват от основната. Разположението на етажа е същото както и на втория етаж. Общо сградата има 124 помещения, които пазят мемориали на члвеное на моголското владетелско семейство и благородници.
Гробницата на Хумаюн е обградена от 27 хектара градина. Течащата вода е била много важен елемент от проекта за „чар багх“ и е била направена в градините. В тази типично персийска гледка могат да се видят четири реки, символизиращи мляко, мед, вода и вино. Коритата им разделяли мястото на четири квадрата. Те на свой ред били пресечени от пътеки, които образували по-малки квадрати – общо 36 квадрата, типични за по-късните моголски градини.
Коритата на най-големите реки „изчезват“ под структурата на гробницата и се появяват отново на другата страна. Вдъхновение за това е взето от откъс от Корана, в който се говори за реките, които текат пот Райската градина. Дърветата осигуряват сянка, разждат плодове и приютяват птици.
През 1556 столицата на империята се преместила в Агра и монументът рязко западнал, тъй като разходите за поддържане на градината били непосилни. Около началото на 18-и век някогашните пищни градини били засяти със зеленчуци от хората, заселили се в земята, обградена от крепостните стени.
Пленяването на последния моголски император Бахадур Шах Зафар по време на индийското въстание от 1857 г влошило нещата, след като британците поели контрола върху градината и я засадили наново в английски стил с кръгли лехи. През 1882 г. официалният управител публикува доклад, в който споменава, че основната градина е била предавана на различни хора, включително наследници на управляващата династия, които засадили там зеле и тютюн.
Защо в Пакистан не живеят пакистанци?
В началото на 20-и век оригиналните градини били възтсановени, но за съжаление напразно. През 1947 г. по време на Разделянето на Британска Индия Пурана Кила – най-старата крепост в Делхи, и гробницата на Хунаюн били превърнати в бежански лагери за мюсюлмани, бягащи към новосъздадения Пакистан. Тези претъпкани лагери функционирали около 5 години и това причинило огромни щети на градините, водните канали и основните сгради.
В следващите години Археологическата инспекция на Индия поела отговорността за гробницата и постепенно реставрирала сградите и градините. През 1993 г. паметникът бил обявен за част от Световното наследство на ЮНЕСКО и възстановяването продължава и досега.
За да видите комплекса от гробници, трябва да платите малка такса. Тъй като това е популярна туристическа атракция, най-добре е да си запазите предварително билети онлайн.
