Няма друга карибска държава с толкова бурна съвременна история като Гренада. Подкрепената от Куба и СССР революция в началото на 80-те години на 20-и век завършва с американската инвазия (наричана тук „интервенция“), а след това, тъкмо когато страната започва да си стъпва на краката, връхлита ураганът „Иван“, който изравнява всичко със земята за броени часове.
Стихията през 2004 година унищожава или поврежда над 90% от сградите, опустошавайки страната и заличавайки цели индустрии (особено производството на индийското орехче в момент, когато Гренада е вторият най-голям износител в света след Индонезия).
Последният необитаем остров в Европа се намира в...
Яростта на „Иван“ струва най-малко 1 млрд. долара. Но майката природа още не е приключила. 12 месеца по-късно ураганът „Емили“ удря и се причинява нещастия за още 100 млн. долара, съобщава „Дейли Мейл“.
Хората, обаче, не идват тук за уроци по история. Те пристигат тук, за да пият от извора на „старите Кариби“ или „автентичните Кариби“, с което имат предвид Гренада.
Въпреки че е приблизително с размера на Барбадос, тя изобщо не прилича на него. Първо, населението е само около 100 000, сравнено с 300 000. Гренада има хълмове и долини, джунгли, водопади и изобилие от фауна, ферми, отглеждащи цитруси, какао и разнообразие от подправки, донесли ѝ прозвището „островът на подправките“.
Гренада все още не се е продала напълно на туризма. Една от причините е, че ве още няма директни полети всеки ден от седмицата.
На острова има една особена енергия – находчивост, увереност. Хората са мили, открити, топли и заразително весели. Духът ви ще полети докато обикаляте острова с кола под наем, спирайки чест, за да се полюбувате на скалистия бряг, постоянно променящата се светлина, дивите цветя.
Друго, което отличава Гренада е, че няма разграничение между емстни и чужденци. Това се вижда при една разходка по известния плаж Гранд Анс. Въпреки че има редица ресторанти и хотели, скрити сред зеленината и палмите на тази прекрасна ивица бял пясък, местните са тези, които го притежават.
Те се появяват тук рано сутринта да тичат или да се разхождат по двойки, децата отиват към училище, семействата си правят пикник и влизат във водата. Гранд Анс е празник на живота - във всичките му форми.
Хотелите бяха пълни преди епидемията от коронавирус. Средната възраст на посетителите е 70 години и нагоре, като много от тях се връщат тук всяка година. Почти всички са от Великобритания и САЩ.
Островът има първокласни хотели, включително и ол инклузив. Можете да посетите фабрика за пресоване на индийско орехче и цех за шоколад, разположен в някогашна дестилерия за ром, построена от френски монаси.
На водопадите Анандейл можете да видите мускулести млади мъже, които скачат от голяма височина във водата, ако им дадете няколко долара. Местните жени не плащат за това. Те идват тук да огледат телата на мъжете.
Истинската мастика се прави само на този остров и за нея са се водели войни ВИДЕО
На 45 минути от Сейнт Джордж се намира имението Тауър Естейт – голямо имение, построено през 1913 г. неговите дебели 60 см стени, гравирани махагонови тавани и покрив с керемиди, който някак е устоял и на „Иван“ и на „Емили“. Там се съхранява впечатляваща колекция от растения хеликония.
Лесно е да се наслаждаваш на живота на този красив карибски остров. Още повече когато хубавите местни ресторанти сервират своя пунш с ром в големи чаши за бира.
Коментирай