Внушителният замък Алнуик (Alnwick Castle) е още един от фундаменталните за английската история дворци, останали и до днес като безценно историческо наследство на Английското кралство.
Това е вторият по големина обитаван замък на територията на страната, като преди него се нарежда единствено замъкът Уиндзор.
В това село хората изведнъж заспиват, а после и умират
Днес в Алнуик се съхранява най-голямата колекция от италиански шедьоври на изобразителното изкуство, която може да се разгледа в тази северна част на Англия. Доста впечатляваща е и колекцията от първокачествен порцелан, която е изложена в двореца.
В този замък обаче има нещо необичайно, което не можете да видите никъде другаде – градина с отровни растения.
Отровната градина или Градината на отровите Алнуик е една от многото обществени градини в замъка Алнуик в Нортъмбърленд.
Историята разказва, че когато херцогинята на Нортъмбърленд поела грижите за градината през 1995 година, решила, че иска да я напълни с нещо различно от обичайните атракции за деца, които по думите й „не се интересуват, че аспиринът произлиза от дървесна кора например. Много по-интересно е да научиш например как едно растение може да те убие, как умира пациентът вследствие на отравянето, какво чувстваш, преди да умреш“.
Лечебната отвара за 100 заболявани, пригответе я само с 2 съставки!
Гъби, предизвикващи халюцинации, канабис, макови растения, тютюн и кока присъстват сред над 50-те вида опасни растения в градината.
Все пак целта не е да се убиват посетители, така че на разположение са придружители, които не само да разказват интересни истории, но също така да предотвратят инциденти с някой любител на силните усещания.
Около замъка витае и една ужасяваща легенда.
Страховитият разказ за уродлив кръвопиец, който крачи нервно по коридорите на замъка, убива и сее зарази сред хората, е документиран от средновековния хроникьор Уилям де Нюбърг.
Хроникьорът дори заявява, че съществуват свидетели, които някога са виждали с очите си тези чудовищни същества.
Съществува обаче и по-стара версия на неговия разказ. Според по-ранната легенда уродливото създание било помощник на господаря на подземията.
То напускало пределите на замъка, единствено когато се налагало да тормози местните жители. Поверието разказва, че терорът на чудовището е прекратен, когато една вечер хората го убиват и го заравят в подземието на замъка.
Замъкът Алнуик се споменава в аналите за първи път през 1096 г., когато барон Алнуик поставя първите основи на тогавашното укрепление.
Замъкът Алнуик дълго време е бил дом на херцога на Нортъмбърленд. Външният и вътрешният му образ са били драстично променяни на няколко пъти през вековете.
През XVI век шестият граф на Нортъмбърленд извършва основен ремонт като го преобразува в готически стил, а след него след XIX век голяма част от стаите и залите са префасонирани в италиански стил под влияние на Викторианската епоха.
Спътникови СНИМКИ най-накрая разбулиха тайната на Мачу Пикчу
Замъкът Алнуик е предпочитан декор за много филми. Така например през 1998 г. е сниман „Елизабет”, „Хари Потър и Философския камък” през 2001 г., „Хари Потър и Стаята на тайните” през 2002 г., както и „Хари Потър и нечистокръвния принц” 2007 г.
