logo

Пещерата на Сибилата – порталът към подземния свят със стотици входове

Пещерата на Сибилата – порталът към подземния свят със стотици входове

Това е домът на прочута пророчица, възпята в безброй произведения

„Портите на ада са отворени нощ и ден; леко спускане и лесен път. Но да се върнеш и да видиш жизнерадостното небе, тази задача изисква усилен труд“. Това пише древният поет Вергилий в прочутата си поема „Енеида“.

Известното описание на римския поет говори за пещера със стотици входове, която е дом на известната пророчица от древността – Сибила от Куме. Писаната през 19 г. пр. Хр. поема „Енеида“ разказва за премеждията на троянския войн Еней, които включват среща с мистериозната гадателка.

Говорело се, че този оракул, или „сибила“, обитавала входа на пещера в Куме – древно гръцко селище, където днес е Неапол, съобщава Atlas Obscura.

Малки места за прекрасна ваканция: Неизвестни средиземноморски перли, които завладяват сърцето

В поемата сибилата се явява като водач към подземния свят, в който Еней трябва да се спусне, за да потърси съвета на мъртвия си баща Анхиз и да изпълни съдбата си.

Това не е първата поява на Кумската Сибила в изкуството и литературата, нито е последната. Най-известната история датира от времето на последния римски цар Тарквиний Горди около 500 г. пр. Хр.

Според тази история, сибилата се явила при царя с девет пророчески книги, събрани от най-мъдрите гадатели, и му ги предложила срещу много висока цена. Владетелят високомерно отказал. В отговор пророчицата изгорила три от книгите и предложила останалите шест на първоначалната цена. Царят отново отказал.

От останалите шест книги тя хвърлила още три в огъня и поискала същата цена за останалите три книги. Уплашен, че всички пророчества ще бъдат унищожени, царят приел.

Тези книги, които предсказвали бъдещето на Рим, станали могъщ източник на сила и познание и били съхранявани на Капитолийския хълм. През 82 г. пр. Хр. книгите били унищожени при пожара в Храма на Юпитер, а през 76 г. пр. Хр. били пратени емисари по света, които да възстановят пророческите книги. Новите книги оцелели до 405 г. сл. Хр, почти до падането на Римската империя.

Кумската Сибила се появила и в творбите на Овидий, на тавана на Сикстинската капела, в „Ад“ на Данте и поезията на Т.С. Елиът. В „Метаморфози“ Овидий разказва за края на пророчицата. Тя се оказала на губещата страна на договорка с бог Аполон. Той поискал нейната девственост в замяна на едно нейно желание.

Пророчицата поискала дългият ѝ живот да бъде придружен с вечна младост, но отхвърлила желанието на Аполон. В замяна той ѝ обещал вечна младост, но не го изпълнил. Тя живяла хиляди години без вечна младост. Когато Еней я срещнал, тя била на 700 години и все още девствена.

Традицията разказва, че тя пеела своите пророчества или ги пишела върху дъбови листа, които оставяла в устата на пещерата.

Търсенето на пещерата започнало още през Средновековието и около мястото били открити много ниши, наричани „сибилска пещера“.

„Официалната“ пещера на Сибилата е открита сравнително наскоро, през 1932 г., от археолога Амедео Маиури, който се занимавал с разкопките на Помпей. Той отговарял и за разкопките на „Вила Йовис“ на Капри.

Формата на пещерата подсказва, че тя може би е от времето на етруските, издълбана веоятно от етруски роби при завладяването от римляните около 6-и век пр. Хр. Проходът има много входове, макар и не стотици, както го описват. Висок е 5 метра, дълъг е 131 метра и има няколко странични галерии и цистерни.

Пещерата на Сибилата е много близо до други известни римски пещери, които водят до езерото Аверно, включително Крипта Романа и Грота ди Кочейо – тунел, прокопан през планината за достъп до езерото, който е достатъчно голям, че през него да могат да минават колесници.

В поемата Еней достига до подземния свят при езерото Аверно, преминавайки първо през Пещерата на Сибилата, но в действителност вероятно е трябвало да се промуши през някоя друга.

Всички тези буквални порти към царството на сенките са засилили съществуващата отдавна представа за тази част на Южна Италия като за митичния подземен свят. Вулканично активният регион около Неапол е известен като Кампи Флегреи или „Яростните полета. Аверно е наричано вход към Хадес от Вергилий, но районът с кипящите серни ями и вулканични острови са споменавани от ранни автори и като описание на ада.

Antro della Sibilla днес е част от Археологическия парк Куме. Намира се северозападно от Неапол.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай