Далеч преди Египет да издигне пирамидите си и Шумер да изпише първите си клинописни знаци, в днешна Североизточна България вече е кипял живот. Тук, край Провадия, се е намирал първият град в Европа – Провадия-Солницата.
Неговата основа не била камък или глина, а сол – „бялото злато“ на праисторията.
Това е разказ за цивилизация, родена от богатство и погубена от насилие.
Кървава драма в Цитаделата
Историята на Солницата е белязана от жестока трагедия, разкрита от екипа на акад. Васил Николов. В масов гроб са открити останките на избито аристократично семейство – вероятно това на самия „солен цар“, владетелят на града.
Сцената е зловеща: две деца на около 4-5 години, едното с разсечен череп; до тях юноша, хвърлен по лице; и майка, смазана под огромен камък. Бащата е добавен последен, със забита в корема каменна тесла – символичен край на неговата власт.
Тази разправа от около 4300 г. пр.н.е. не е просто убийство, а вероятно политически преврат – кървав финал на управлението на първия елит, натрупал несметни богатства.
Солта – двигателят на цивилизацията
Какво е направило този град толкова могъщ? Отговорът е солта. Между 5600 и 4350 г. пр.н.е. Провадия-Солницата е била най-старият и мащабен център за солодобив в Европа.
„Производството на сол било индустриално за епохата си и невъзможно без наемни работници“, обяснява акад. Николов. Солните кюлчета били първите пари – универсална валута, с която се купували мед, злато, оръжия и храна. „Това е най-ранният пример за наемен труд в Европа“, казва ученият.
Именно търговията със сол финансира и друг световноизвестен феномен – Варненското злато. „Без солта от Провадия това богатство никога нямаше да бъде натрупано. Солта беше политически ресурс“, категоричен е Николов.
Крепост за „бялото злато“
Огромното богатство изисквало защита. Крепостните стени на Солницата, дебели над 4 метра и високи над 5, са били непревземаеми за времето си. Укрепленията криели и военно инженерно чудо – радиални структури, проектирани като смъртоносен капан за нападателите. „Това е военен гений от епоха, в която дори колелото още не е изобретено“, възхищава се Николов.
Вътре в стените животът е бил организиран и сложен. Археолозите разкриват двуетажни и дори триетажни сгради, специализирани работилници и ясна социална йерархия. Открити са ритуални предмети и символи, като фигура на бик, които говорят за развита духовна култура.
Днес Провадия-Солницата е призната за част от европейското наследство и е включена в маршрута „Европейският път на солното наследство“, за да напомня, че първите искри на европейската цивилизация са пламнали именно по нашите земи.
