Няколко туристи посещават Северна Корея. Веднага щом се прибират в родната си Украйна, признават, че каквото и да разкажат, ще е малко.

Завръщайки се в родината си, заради големия интерес, те са поканени от различни медии да разкажат впечатленията си

Как да се доберем до там

"В Северна Корея има всичко на всичко 3 туристически компании, обяснява лидерът на групата Артемий Сурин. - На тях им е разрешено да водят туристи и всяка има квоти. Чуждестранните им офиси се намират в Пекин, Стокхолм и Москва. С наземен транспорт в КНДР просто няма как да влезеш. Самолети летят ежедневно от Пекин. Нашият беше полупразен, разказва Сурин. - Летят и от Москва, но по-рядко."

Как се минава проверката

Летището в Пхенян е много прилично, продължава Сурин - почти европейско усещане, мястото е ново и съвременно. Проверката става избирателно, само на три четвърти от групата поискаха да отворят куфарите си, дори във Великобретания проверяват по-сериозно. Митничарите говореха руски, търсеха предимно книги и материали за КНДР, издадени на Запад. Изземват всякакви пътеводители, ако попаднат на нещо особено обидно, може да имате проблеми. Нашата група от 13 души мина бързо, за половин час. Не прибират телефоните от никого - либерализацията е сериозна, ако се сравни с времето на Ким Чен Ир."

С какво се придвижват

На изхода на летището групата ни бе посрещната от нов черен "Лексус". До него бе паркирано Ауди осмица. Но по пътищата колите са изключително малко. Гражданите на КНДР нямат право на личен транспорт, само ако правителството им подари кола за особени заслуги. Затова в собствени коли обикновено се возят военни или актьори. В обектива на Сурин попаднал и автомобил на дърва. Това не е мит, наистина има такива.

Допускайки тази кола да бъде снимана, домакините демонстрирали, че в Пхенян вече може да се снимат не само разрешените обекти. Показателно е, че гидът не реагирал.

Средства за комуникация

Интернет за гражданите на КНДР няма, но смартфони има - китайски. Поне тези корейци, с които туристите имаха допир, притежаваха такива. Има мобилна връзка. Туристите могат да отидат в центъра за връзки и телекомуникации - прилична сграда в центъра на Пхенян, където местна СИМ-карта струва 120 долара. Има и интернет. 50 мегабайта за 80 долара, 1 гигабайт - 500 долара.

Момичето зад гишето удивително лесно се справя с "вражеската" техника от типа на айфоните. До нея има табела, на която пише, че на територията на КНДР строго се забранява използването на вражески източници: фейсбук, инстаграм, ютуб, гугъл и прочее американски и южнокорейски сайтове. 

Мястото на срещата да не се променя

С туристите, разбира се, се движат гидове - и през деня, и през нощта - сътрудници на службите за безопастност. Затова и да се загубиш в КНДР е невъзможно. Един турист от групата неволно бил забравен до паметник и поели с автобуса без него. Когато се усетили и се върнали, видели, че с него вече бил друг гид. Хотелът, в който пребивават туристите, се намирал на полуостров, така че дори да се промъкнеш, няма да видиш нищо особено.

Сурин се отнася към това философски. "И ние, казва той - не водим своите чуждестранни гости в Борщаговка (Киевски квартал с лоша слава), а се стараем да им показваме красивото."

Истинки неистински супермаркет

Като пример, че можеш да снимаш където искаш, Сурин показва видео от супермаркет. Там, наистина, гидовете се притеснявали, защото не можели съвсем ясно да разберат какво точно снима. Затова и не успял да покаже, че видял щанд с шампанско "Киев", ром "Бакарди" и уиски "Чивас", но пък заснел поставка с хотдози.

Владимир, който се присъединил към украинската група от Санкт Петербург,  подозира, че супермаркетът не е истински. "Първо - само тук водят всички туристи - в мрежата има фотографии. Второ - хората в него се държат странно", убеден е той. На възражението на Сурин - как така с всичките 300 души наоколо това е фалшиво, Владимир привежда като пример майка с дете, която бута количка, пълна догоре само с балони, което било наистина странно. Затова и той смятал, че това е специална атракция за туристи, която да покаже колко добре живеят хората в Северна Корея.

Престъпност

За нея на туристите не се разказва. В отговор на въпросите, отговарят с общи фрази, като: "Борим се с нея". Затвори има, но не много. Престъпления? "Борим се." Нетрадиционна ориентация? "Борим се."

Военни

Едно от видеата на Сурин показва безкрайна колона, превозваща през Сеул пехота. Армията е единствената умерено работеща социална структура в КНДР. "Много прилича на съветската, казва най-възрастния член на групата Владимир. Строга йерархия. Фанатизъм и идолопоклонничество в буквален смисъл."

Предмет на особена гордост

Показателно е, че младоженците в Пхенян се снимат на фона на балистични ракети. Това, казват те, е нашата защита от проклетите империалисти. Те искрено ненавиждат Съединените щати и Южна Корея. Има дори специален музей с пленена по време на войната американска военна техника. Има цели зали с изображения на зверствата, които злите янки са извършвали с доблестните севернокорейци.

Дворецът на Слънцето

Централната сграда в Пхенян и цяла Северна Корея. На входа се взима всичко, дори кредитните карти, минава се през рентген и металотърсач. Мястото поразява дори и дългогодишни пътешественици, с него не може да се бори дори московския мавзолей. "Правилните корейци", с които туристите могат да разговарят, потвърждават, че няма в живота по-висше щастие от това да попаднат в Двореца на Слънцето.

Изкуствена река обикаля величествения комплекс, по нея плуват живи лебеди. В тъмния мраморен партер, сред музика, напомняща смесица между траурен марш и съветски тържествен химн, групата е допусната в самото светилище - мястото, където в прозрачна капсула почива вожда.

Гидовете многократно обяснават, че тук трябва да се кланяте. С вас влизат двадесетина жени в национални носии и започват хорово да ридаят - нестройно, диво, сякаш току що са им съобщили, че цялото им семейство е измряло.

"Стоим в бункера от мрамор до светещия саркофаг, а около нас тези жени, виещи от мъка и си мислиш - наистина ли е възможно това в 21 век," припомня си Сурин. Групата несръчно се кланяла на вожда, защото, ако някой не се кланя - гидът отбелязвал нещо в бележник. 

Висша радост

"Канехме се да отидем на нощен клуб," разказва Роман, още един турист от групата. "Искахме да извикаме такси. Но ни казаха, че нощни клубове в Пхенян няма. До три часа през нощта си общувахме със сервитьорките в хотела, който беше на 47 етажа.  Когато ни се стори, че водим нормален разговор, попитахме: "Кажете честно, какво е за вас висшето щастие?"

Най-младата келнерка беше на 18, най-възрастната на 30. Те дружно отговориха: "За нас най-голямата радост е да видим как нашия вожд и маршал Ким Чен Ун се усмихва. Но той рядко го прави и затова искаме да видим неговата усмивка още и още."