Разбулиха вековната мистерия с кървавочервените Димящи хълмове

Разбулиха вековната мистерия с кървавочервените Димящи хълмове

Разноцветното огнено чудо официално е регистрирани в началото на 19-и век

Димящите хълмове са странен природен феномен, който озадачава изследователите от векове. Разноцветното огнено чудо официално е регистрирани в началото на 19-и век от ирландския изследовател капитан Робърт МакКлюр.

Той претърсвал Северния ледовит океан в издирване на водача на експедиция Джон Франклин, който изчезнал докато картографирал Северозападния морски път на Канада.

Тайната на подземния лабиринт под най-старата египетска пирамида

Когато видял дима от горящите скали, капитанът наредил на екипажа си да ги разгледа, в случай, че това е сигнал от изгубения изследовател. Когато стигнали до хълмовете, до които по никакъв начин не може да се стигне по суша, там нямало никакви признаци на живот.

Изследователите решили, че причината тези хълмове да горят, е вулканична дейност. Може, обаче, да има и друго обяснение, пише „Атлас Обскура“.

Векове наред скалите са горели заради подземни газови шисти в района, които са богати на сяра и кафяви въглища. Това е причината камъните внезапно да се възпламеняват, когато хълмовете ерозират и газовете влизат в контакт с кислород.

С времето серният диоксид, получен при горенето, променил киселинносто на района до такава степен, че го превърнал в различна от заобикалящата го среда екосистема. А по принцип тъмната на цвят скала е „изпечена“ и избелена от горещината и по този начин скалите са се оцветили с ивици червено и оранжево.

Смята се, че заради този странен феномен тези арктически хълмове са горели с гъсти кълба дим векове наред преди европейските експедиции. Коренните жители дълго време са идвали тук, за да добиват въглища. Най-близкото селище – Полатук, се намира на 105 км на изток. На езика на инуитите това означава „място със сажди“ или „място с въглища“.

Мистерията с гробниците-кошери в Оман – къде са труповете?

Димящите хълмове (Smoking hills) се намират на източния бряг на нос Батърст, който е разположен на няколко километра южно от море Бофорт. До тях не водят никакви пътища, затова до тхя може да се стигне само с хидроплан, хеликоптер или лодка.

Скалите получили името си от изследователя Джон Франклин, който бил първият европеец, който ги видял. Това станало по време на неговата експедиция през 1826 г., а след това той изчезнал. Според историите, които се разказват, МакКлюр, който издирвал Франклин, занесъл парче димяща скала на борда на кораба и то прогорило дупка в дървената палуба.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай