Била съм в 14 града в Италия, но ще започна с най-престъпния и контрастен град. Неапол!
Така започва разказът на рускинята Оксана, която споделя впечатленията си от посещението си там.
Преди да пътуваме, ни предупреждаваха да не ходим там, но бях с приятел и не се страхувах от нищо.
Пристигнахме, настанихме се, всичко мина добре. След това отидохме на разходка и се запознахме с този необичаен град.
Първото нещо, което ми хвана окото, беше ужасният трафик по пътищата. Червеният светофар не означава нищо за неаполитанците. Когато имахме две аварии и знаете ли как завърши?
Станахме свидетели на две леки катастрофи и знаете ли какво стана? Покрещяха си, после се разпръснаха, сякаш нищо страшно не се е случило, няма полицаи и застраховки.
Българин разказа какво не трябва никога да правим във Флоренция
Там никой не ремонтира колите, разбит фара - голяма работа! Като цяло, по пътищата туристите трябва да са много бдителни.
Да продължим по-нататък.
Улиците. Навсякъде боклук - навсякъде! По пътищата и тротоарите са хвърлени опаковки от бонбони, бутилки, кутии - какво ли не. Навсякъде мирише на тоалетна, особено в проходите и тесните улички.
Самият град е много населен, почти 1 милион души. Освен това има и много нелегални имигранти, но повече за тях по-късно.
В самия център има много тесни улички с високи къщи, изглежда много интересно и необичайно, но отново миризмите не позволяват на човек да се задържи дълго там и да се наслади на гледката.
Но най-красивата гледка в този град е от най-високата точка на Неапол. Оттам се отваря панорама към известния вулкан Везувий, който се намира на 15 км.
Къщите са цветни, като играчки. Архитектурата също е странна, не е като в цяла Италия, има собствен стил. Забелязах също, че всички покриви са "засяти" с антени и кабели, което също изглежда странно и лишено от естетика.
Наистина си спомних момента, в който приятелят ми и аз си купихме диня в центъра и започнахме да я ядем точно на уличната пейка, много ни се беше дояло и веднага забелязах как всички минувачи хвърлят презрителен поглед.
Разбира се, не разбрахме намека и продължихме да ядем диня. Явно тав не е прието да се яде на улицата.
Италианците имат „планирана храна“, закуска от 7 до 9, обяд от 12 до 14, след това сиеста (почивка) и вечеря от 19 до 22 и по време на почивките почти всички кафенета и ресторанти се затварят.
Тук трябва да се съгласите и да приемете техния манталитет, това е единственият начин.
О да, разбира се, че харесахме пицата, много вкусна и сочна!
Всички знаят, че в Италия има много африканци. Те стигат до Италия по всякакъв начин, основното е да се доберат до там. Естествено, стандартът на живот тук е по-добър и те очевидно го влошават.
Вечер в града може да се наблюдава следната картина - италианците се изпокриват и Лъвовете излизат на улицата. Те започват да се държат безобразно: куцат, пушат, ругаят и се бият. За кражбите дори не говоря.
Къща за 1 евро в Сицилия. Наистина толкова струва
Като цяло все още харесвах този двусмислен град. Има много места и ми беше интересно да се разхождаме, за мен, като пътешественик и фотограф, това е важно. Неапол ще остане в паметта ми завинаги! Но вероятно вече няма да се върна там!
И накрая ще ви разкрия тайната на това как правилно да ядете пица, научих я от един италианец - взимате я и я навивате на руло, така, че да усетите всичките вкусове на тестото, кашкавала, зехтиня и, разбира се, на босилек. Добър апетит!
