Впоследно време Италия казва само „не“. Никакви селфита в Портофино; никакви круизни кораби във Венеция; никакъв безплатен вход за еднодневни туристи; никакви туристически автобуси по крайбрежието на Амалфи; никакви седящи хора на Испанските стълби в Рим...
Списъкът с малки мерки за ограничаване на прекомерния туризъм е дълъг и строг – например глобата от до 2 500 евро за носене на джапанки по пътеките на Чинкуе Тере.
Тъй като Италия отдавна е известна като страната на любовта и е една от най-любимите дестинации в света, човек може да се запита дали тези серии от малки откази са сигнал за промяна, пише BBC.
В по-драматичен план въпросът звучи така: Дали Италия не къса с всички нас – туристите, които я обожаваме?
Изглежда очевидно, че Bel Paese („красивата страна“) достига повратна точка в отношенията с многобройните си любовници - или поне се опитва да установи граници.
„Американците ни питат кога затваряме Венеция, сякаш е музей“, казва възмутеният активист Марко Гаспаринети, горд защитник на родния си град, който е и един от най-изумителните на планетата.
Гаспаринети твърди, че на 50 000 местни жители на Венеция (които са превъзхождани от 140 000 посетители дневно) им е „писнало“ от това.
Истински кошмар: Разкриха причината за все по-честите турбуленции!
„Ние трябва и можем да живеем от туризма, но не искаме да умрем от него“, казва той, признавайки както значителния финансов ресурс, който туризмът представлява, така и отрицателното му въздействие върху околната среда, разходите и качеството на живот.
В началото на май разярена жена с малко дете нападна туристи, возещи се във вапорето (воден трамвай) по линия 1, пътуващи към Лидо, което се превърна в заглавие в местния вестник Il Gazzettino.
По-малко от две седмици по-рано местните излязоха по улиците и протестираха срещу входния билет от 5 евро - мярка, наложена от Венеция като експеримент за 29 дни, приложима за еднодневни туристи, пристигащи преди 17 ч. Това предизвика критики от граждански групи.
Този билет е безполезен, заяви писателят Марко Д'Ерамо с аргумента: 5 евро? Това е цената на едно кафе!
„И превръща града в евтина „зоологическа градина или цирк“, добавя Гаспаринети.
Според Марина Лали, председател на Националната федерация на туристическата индустрия в Италия, туризмът се разраства неимоверно през годините след пандемията и представлява своеобразна главоблъсканица, ако не се управлява правилно.
В този европейски курорт наемите са толкова високи, че работниците спят в колите си
„Това се превръща в губеща ситуация, както за туристите, които няма да могат да се насладят напълно на мястото, което посещават, така и за жителите, защото разходите се увеличават и намирането на жилище се превръща в сериозен проблем, не само във Венеция“, допълва тя.
Националният парк „Чинкуе Тере“ например е посрещнал 4 милиона посетители през 2023 г., с един милион повече в сравнение с 2022 г.
Франческо Вила, кмет на Вернаца, едно от най-живописните селища в Чинкуе Тере, казва, че се радват да привличат до 2500 туристи дневно в град, който има само 750 жители, защото туризмът ги е направил богати.
Но той признава, че много малко жители излизат от дома си и се отправят към града между 14 и 17 ч. „Все още можем да излезем на разходка. Не е идеално, но го приемаме, защото е изключително полезно в други отношения“, казва той.
Идиличното градче Вернаца се справя със средно два тона отпадъци годишно на гражданин, а броят им расте.
Един от приоритетите на италианското правителство е да увеличи туризма и да „превърне нашето наследство в доход“, казва министърът Даниела Сантанче, която не смята, че има твърде много туристи, а че индустрията трябва да е по-добре организирана, по-добре управлявана и по-печеливша.
„В Италия много често нещата са безплатни или на много, много ниски цени“, казва тя и допълва: „Колизеумът печели четвърт от печалбата на Природонаучния музей в Ню Йорк.“ Според нея, Италия трябва да популяризира по-малките градове и да премахне сезонността, така че посетителите да не идват само лятото, а целогодишно.
Това може да предизвика въпроса дали бъдещите жители на Вернаца ще могат някога да напуснат домовете си - и дали всъщност страната не се превръща в увеселителен парк.
„Хората, които казват подобни неща, само завиждат на чудесата на нашата страна“, отговаря Сантанче. „Ние сме музей на открито, имаме най-важните обекти на ЮНЕСКО в светса.“ Министърът изброява несравнимата култура на Италия, уникалната храна, чудесната природа и цели 5600 малки борги (очарователни исторически селца).
Всъщност, на всички е ясно, че при вековната връзка между Италия и нейните почитатели, разводът е изключен – най-вече защото страната не може да си го позволи.
Мистерията за построяването на пирамидите в Гиза падна СНИМКА
Според екипа на Сантанче туризмът допринася за 13% от БВП (като се отчита както прякото му въздействие, като хотели и наеми, така и ефектът на всички компании, които се възползват от него).
Италианците нямат друг избор, освен да спасят този брак, затова на масата се предлагат множество решения. Първата и най-разпространена идея е да се регулира потокът от посетители и да се пренасочи така, че всички да не са натъпкани във Венеция, Флоренция, Чинкуе Тере и Рим.
Това обаче е свързано с някои предизвикателства.
„Не можеш да кажеш на някой, който иска да отиде във Венеция, че трябва да отиде в Тревизо“, обяснява Лали (без да обижда Тревизо). И дори ако събитията или конференциите успеят да пренасочат посетителите към по-малки центрове, трябва да се създаде инфраструктура, която да ги посрещне.
Цените също се споменават като решение, подкрепено от теорията, че богатите туристи от висок клас харчат пари и не се хранят по стъпалата на древните църкви, оставяйки опаковки от панини и бутилки, подредени зад колоните. Но младите хора и поклонниците не са непременно богати.
„Би било лудост да изгубим младите туристи, бихме се простреляли в крака“, казва Лали.
„Младите хора идват тук и се влюбват в Италия, в нейния начин на живот - и това е, което в дългосрочен план благоприятства нашия износ на автентични продукти в чужбина.“
Венеция възприема експериментален подход „стъпка по стъпка“, осъзнавайки, че това не е нов проблем.
„В един документален филм от 1964 г. хората вече са разтревожени от туризма“, обяснява градският съветник Симоне Вентурини. „Нашата администрация е първата, която прави нещо по въпроса“.
Те не само създават входната такса, но и подкрепят Пазителите - група венецианци, които обикалят оживените райони на Сан Марко и моста Риалто и казват на туристите как да се държат и как да спазват различните забрани.
Сред тях са тези - да не хранят гълъби, да не сядаи и да се хранят по мостовете или по стъпалата на паметниците, както и да не карат велосипеди, които така или иначе изглеждат особен избор на транспортно средство за посещение на град, пълен със стъпала.
Венеция ограничава и откриването на търговски обекти за дрънкулки – онези малки магазинчета, в които се продават карнавални маски и пластмасови сувенири, които обиждат естетическото чувство на истинските венецианци.
„Продаваш боклуци, привличаш мухи“, казва Да Мосто, който смята, че трябва да сепредлага по-добро качество на услугите за жителите и посетители.
„Проблемът е, че един град се обръща към туризма, когато не му е останало нищо друго, по дяволите“, казва Д'Ерамо, автор на книгата „Светът в едно селфи“.
Какво се случи с качествената храна в самолетите?
Той вярва, че ако в историческите центрове има и други процъфтяващи дейности и бизнеси, както в Лондон и Париж, туризмът няма да се чувства толкова непреодолим; ще бъде просто част от живота и жителите няма да се чувстват ограбени от своето пространство или изтласкани.
Гаспаринети е съгласен с него и предлага подходяща метафора. „Във Венеция имаме една много известна напитка, наречена Spritz, която се състои от една трета вино, една трета Aperol и една трета газирана вода. Туризмът трябва да бъде част от печеливша формула, като тази на Spritz.“
Лали изказва хипотезата, че ако италианците не са излезли на улицата, за да протестират срещу свръхтуризма, както направиха на Канарските острови преди месец, това е така, защото са свикнали исторически нещата да не са перфектни и са развили различен начин на мислене: те протестират по-малко и намират начини да се справят.
И накрая, Гаспарети желае посетителите да не идват само, за да гледат паметници, ада се опитат да разберат, уважат и в крайна сметка да се влюбят в душата и културата на Венеция, която както казва той, „е вероятно последната лагунна цивилизация в света“.
Никой обаче не споменава въпроса за раздяла, а в тези случаи е по-добре да не питаш втори път, завършва BBC.
