Румънското село Риметея, основано през 1257 г., впечатлява със своята богата история и запазена архитектура. Намира се между окръзите Клуж и Алба-Юлия, в подножието на планината Апусени, и е прочуто със своето явление – двойния изгрев, който може да се наблюдава през юли.
През 1999 г. Риметея е номинирано за включване в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, а година по-късно Националната служба за исторически паметници го обявява за защитена архитектурна зона.
През 2025 г. селото получава и приза „Нашата Европа“ (Europa Nostra) от Европейската комисия за своето културно наследство.
Впечатляващи са и реставрираните бели къщи със зелени капандури и цветни табелки, които пренасят посетителите в миналото. Някои от тях са превърнати в сувенирни магазини, предлагащи местни сладка и билкови чайове.
В Риметея се намират и значими исторически обекти – най-старата къща датира от 1668 г., а мелницата от 1752 г. все още функционира. Етнографският музей в селото съхранява уникална колекция от народни носии и предмети, използвани от местните жители в миналото.
С около 130 идилични бели къщи, Риметеа, известно още като Тороцко на унгарски, се откроява сред селата в Трансилвания и в цялата страна. Уникалните форми на терена около него карат цялото пътуване да се усеща като приказка за лека нощ.
През вeковете селото преминава през различни етапи: то е средновековно село, след това през 13 век е окупирано от унгарците, а през 14 век - от немските миньори. Освен това преживява както икономически растеж, така и неблагоприятни обстоятелства, когато индустриализацията слага край на производството и традиционния добив. Въпреки това, през последните няколко години то преживява туристически бум.
Селото е заобиколено от високи планини. Най-известната от тях е варовиковият масив Пиатра Секуюлуй, който е разделен на две части от дере. Това разделение на масива е и причината Риметея да се нарича още селото, където слънцето изгрява два пъти.
Уникалният феномен може да бъде наблюдаван през юли. Поради местоположението на селото в подножието на планината, слънцето изгрява, след това се скрива зад нейния гребен и изгрява отново.
