Древна каменна плоча с елинска писменост и три лаврови венца е открита в пода на главния нартекс на румънския манастир Драгомирна. Това съобщава изданието EVZ.
Според историците самият манастир е основан в Северна Румъния (в историческия регион Молдова, близо до Сучава) около 1602–1609 г. с усилията на митрополит Анастасий Кримка. Поради активните търговски пътища тук се стичат много реликви, но откритието в пода изумява дори специалистите.
Разшифроването на надписа е публикувано за първи път през март 1885 г. в Лайпциг, в списание за епиграфика. Това е списание, което изучава надписите върху камък и други твърди материали. Текстът е на старогръцки език, по-точно на йонийско-атическия диалект, говорен в Атина и Йония. Създаден е през елинистическия период, приблизително през 3 век пр.н.е.
Какво представлява този документ?
Експертите наричат такива плочи „теламон“, докато на латински са били наричани „стела“. Това е важен законодателен документ – декрет или „псефизъм“, отнасящ се по-специално до „проксения“. На съвременен гръцки „проксенос“ означава „консул“, а „проксения“ означава „консулство“. В древността това е било почетно гражданство: един гръцки град го е предоставял на гражданин на друг.
Документът разкрива името на субекта: архитектът Епикрат, син на Никобул от Византион (градът, където по-късно възниква Константинопол). Името на града, който е почетен майстора, обаче е изтрито от повредения камък.
Кой град би могъл да е издал декрета?
Текстът на надписа е публикуван в Румъния през 1887 г. от Григоре Точилеску. По-късно, през 50-те и 60-те години на 20-ти век, историкът Д. М. Пипиди предполага, че византийският грък може да е получил гражданство от град Истрия или Томис. И двата града са основани от Милет (град в Западна Мала Азия) през 7-ми-6 век пр.н.е., а текстът на плочата е подобен на други подобни укази оттам.
Според публикацията, указът е предоставил на архитекта Епикрат специален статут като гражданин на новия град. Вероятно той е пътувал там по служебни дела.
Какво се е случвало през тези години
По това време Византия и Калатис се борят за контрол над търговския център на Томис, който все още не е бил пълноправен град. През 3 век пр.н.е. Истрия се намесва в конфликта, или за да помогне на Калатис, или за да защити Томис, тъй като се смята, че именно Истрия го е основала. Възможно е Епикрат да е пристигнал по това време, за да предложи услугите си, може би за да възстанови повреденото по време на войната.
Как плочата е пристигнала в Драгомирна, не е известно. Според теорията, описана в статията, е възможно камъкът да е бил донесен от монаси или търговци, пътуващи от Добруджа до Молдова. Друга възможност е камъкът първо да е попаднал в Браила или Галац, а оттам да е бил транспортиран до Сучава и манастира. Строителите вероятно са били привлечени от надписа и външния вид на плочата, затова са я зазидали в пода.
