Човек с по-развинтено въображение си представя как великан е вилнял в Понор планина и с нечовешка ярост е раздробил величествения скален венец. Когато говорим за „феномени”, места като Столо изпълват това понятие със съдържание.
Брезе е едно от селата, които предлагат подход към тази част на Балкана. Само по себе си населеното място също е забележителност със старата чешма край пътя, построена още през 1845 година и изградения почти по същото време възрожденски храм „Света Параскева”, съобщава Нова телевизия.
Към Столо тръгваме от Добравица – друго селце, чиито махали са пръснати още по-нагоре в полите на Понор с внушителна гледка към платото. Туристическият маршрут се движи от западната страна на скалния масив. Има и алтернативна пътека, но тя минава през частни имоти и пасища. След като излезем от селото, пред нас е дълъг черен коларски път, който стига чак към село Зимевица в Искърското дефиле. Прави впечатление, че Столо остава от нашата дясна страна. Реално маршрутът почти заобикаля скалата.
Известно време следваме маркировката по пътя и внимаваме да не изпуснем отбивката към скалите. Минаваме през рехава иглолистна горичка, после потъваме в сенчестото подножие на платото. Късната ноемврийска есен може да не е толкова колоритна, колкото другите сезони. Има обаче едно безспорно предимство. Заради по-малкото растителност, пътеките в планината, които иначе са обрасли, сега са доста добре очертани.
А това прави ориентирането лесно, докато се провираме покрай скалите в единствения по-предизвикателен участък по пътеката. Минем ли покрай облото било на връх Препасница, пейзажът бързо се променя. Въпреки неголямата надморска височина, усещането е, че сме във високата алпийска част на планината.
И точно там, на югозападния ръб на платото тучното алпийско пасище рязко пропада в страховита бездна към село Добравица. Поглед отгоре разкрива удивителния резултат от мощните геоложки процеси – сякаш някой прецизно е нарязал каменния масив вертикално, оформяйки парчета, готови всеки момент да се сринат към село Добравица.
Изключително магнетично място. Разбира се, добавям нотка страхопочитание към великите природни сили, които са изваяли този извънземен пейзаж.
Взираме се в обаятелната мозайка от планини на 1340 метра надморска височина. Надолу земята пропада с поне 150 метра. В подножието на Столо виждаме огромни скални късове, разпилени сред черни сипеи от каменни въглища. А представяте ли си какво е чувството човек да седне на ръба?
Разходките до местенца като Столо никога не се забравят. Преходът не е труден – за малко повече от час изминаваме около 4 километра и се изкачваме в сърцето на Понор планина. А оттук можем да обходим с поглед безкрайното море от възвишения на Западния Балкан.
