В Източните Родопи могат да се открият удивителни природни феномени, запазила древни загадки от зората на човечеството, които продължават да омайват изследователите.
30 милиона години назад всичко наоколо е било дъно на древно море. Мощни вулкани яростно бълвали магма, а бреговете били погребани дълбоко под застиналата скала. Оттогава насам земните сили постоянно променят пейзажа и там, дълбоко в Габъз дере, се показва тайнствената Вкаменена гора.
Скален феномен в Рила, обявен за защитен от 1964 година
На около 10 километра от Момчилград от резерват „Боровец” започва пътят към това рядко срещано чудо на природата. От заслона край пътя, през боровата гора, се излиза на зелените поляни около Габъз дере. По маркирана пътека се слиза към каменното корито на потока и след около 30 минути вече се минава покрай страховити вулканични скали.
Вкаменената гора всъщност са около 10-20 дървета, застинали под вулканичната магма и пепел. Високата температура овъглила дърветата, но те са се запазили благодарение на водата и кремъчното вещество в нея.
Следите от древните вулкани са навсякъде в тази част на Родопите. Ако продължим по пътеката след вкаменената гора, ще открием още една забележителна местност. Освен земните сили обаче, тук своя белег са оставили и нашите предци по тези земи.
Пред нас е праисторическото светилище Харман кая или Равен камък в близост до село Биволяне. Няколко хилядолетия преди Христа човешки ръце вероятно са превърнали камъка в прецизна система за отмерване на времето. Използвали са я за ритуалите, обожествяващи Слънцето.
Разходката по платото разкрива още любопитни следи от човешка дейност - своеобразен трон, улеи, корита, щерни за събиране на вода, както и пещери-утроба. В средата на 20 век археологът Васил Миков вижда в подножието на култовия комплекс и останки от внушителен тракийски град. Допуска се, че светилището Харман кая е свързано с намиращия се наблизо сакрален комплекс Татул.
Уникалният феномен Лъвската глава, който се намира на приказно красиво място
И докато светилището продължава да озадачава учените, платото на 400 метра надморска височина е впечатляващо геоложко чудо. Отъпканата пътека ни води към южната му страна, където каменният масив живописно пропада към Карабедик дере.
Всъщност, накъдето и да се обърне човек в тази част на Родопите, ще остане безмълвен пред очарователните творения на природата и следите от древните цивилизации.
