Цял подземен свят се крие под най-старата египетска пирамида – Стъпаловидната пирамида на Джосер в Сакара. Той се простира на изумителните 5,7 км по дължина.
Но защо е построен? Как е изграден и, ако е бил толкова важен, защо такъв огромен подземен лабиринт никога не е бил създаван повторно при другите египетски пирамиди? Какво е истинското му предназначение?
Преди около 4700 години архитектурата в Древен Египет се променила по невъобразим начин. Фараонът Джосер от Третата династия е „виновникът“ за издигането на най-старата пирамида в Египет в царския некрополис в Сакара. Той избрал своя млад съветник и архитект Имхотеп да се заеме със задачата.
Мистерията с линиите Наска продължава да се разраства! Ето как да стигнете до тях ВИДЕО
Имхотеп имал революционни идеи по отношение на монументалното строителство, които Джосер харесвал и дал на младия строител свободата да проектира неговата собствена гробница, пише Curiosmos.
Египтолозите смятат, че пирамидата в Сакара, както и всички станали в Египет, трябвало да служат като място за покой за фараона. Преди пирамидите египептските гробници били под формата на мастаба – конструкция, изглеждаща като пресечена пирамида, изградена от кирпич.
Учените смятат, че Пирамидата на Джосер е доразвиване на идеята за гробница мастаба. Стъпаловиндта пирамида е заимствала идеи от предшествениците си, най-много от „мастаба 3038“, построена около 2700 пр. Хр.
Вероятно Имхотеп е проучил няколко мастаби преди да проектира уникалния монумент. Счита се, че Стъпаловидната пирамида е изградена на шест етапа. Разкопките показват, че тя започнала като квадратна мастаба, която била разширена от строителите от всички страни. Вътрешната част е изградена на два етапа – първо за да се оформят първите четири стъпала, а след това да се завърши до финалните шест.
Въпреки че много неща за Пирамидата на Джосер са известни, нато например откъде са взети камъните, още много други со остават загадка. Предполага се, че за издигането на големите камъни са ползвани рампи и цилиндри, но няма запазени писмени свидетелства от времето на Джосер.
Неговата пирамида е уникална по много причини. Първо, досега в Египет не е била построявана такава сграда. Обемът ѝ е 330 400 кубични метра. Основата ѝ е 121 на 109 метра и се счита, че се е издигала от пустинното плато на около 65 метра височина. С тези размери тя е по-голяма от третата най-голяма пирамида в Гиза – тази на Микерин.
Въпреки че мнозина я виждат като „стълба към небето“, това, което се крие под нея е не по-малко впечатляващо. Елементите над земята са само една малка част от масивното съоръжение. Под повърхността и преди да бъде построена вътрешната част, архитектите наредили на строителите да издълбаят масивен подземен свят. Днес разкопките са разкрили масивен подземен свят, покриващ дължина от 5,7 км, със стотици стаи, камери, тунели и складове.
Подземният лабиринт свързва различни камери, галерии и складове, чрез централен коридор с площ 7 кв. м. и 30 метра дълбочина. Египтолозите смятат, че тези огромни пространства под пирамидата са служели като сервизни помещения за погребението на владетеля, както и за погребението на неговото семейство с техните принадлежности.
Тези стаи са проектирани така, че да имитират двореца и да служат за жилище на кралската „ка“ (душа). В лабиринта, който минава под пирамидата, археолозите са отрили разнообразие от интересни предмети. Сред тях най-впечатляваща е колекцията от над 40 000 каменни съда от времето преди Джосер.
Пирамидата на Джосер е строително начинание, което никога повече няма да бъде повторено. Въпреки опитите на някои фараони да пресъздадат комплекса, чак по времето на Снеферу от Четвъртата династия на бял свят се появява нов вид пирамида.
Някои елементи от Стъапловидната пирамида са оцелели, а други забравени – като масивния подземен лабиринт.
Може би още по-голяма мистерия е защо няма писмени свидетелства за технологията, средствата и инструментите, използвани преди 4700 години, ползвани от строителите да завършат проекта си за около 19 години. Как точно те изкошали подземния свят и колко време им отнел този проект – това остава загадка за археолозите.
Коментирай