Много е вероятно никога да не сте чували за Нахичеван. Притисната между Армения, Иран и Турция в Задкавказието, тази автономна азербайджанска република е един от най-изолираните гранични райони на бившия СССР и място, което малцина пътешественици са посетили.
Географски откъснато от родината си с ивица арменска територия, широка от 80 до 130 км, това азербайджанско парче земя е най-големият в света анклав, граничещ само със суша. На територията, която е с размера на остров Бали, може да се види странно съчетание от съветски панелки, джамии със златни куполи и безплодни ръждивочервени планини, вклинени между Черно и Каспийско море.
Това е страната, в която хората нямат фамилии със закон
Там се извисява мавзолей, където е погребан пророкът Ной, средновековна планинска крепост, наричата „Мачу Пикчу на Евразия“ от Lonely Planet, и зловещо чиста столица, където обществени служители садят дървета и метат улиците през уикенда.
Това е и първото парче от разпадащия се Съветски съюз, обявило независимост – два месеца пред Литва, само за да стане част от Азербайджан само две седмици по-късно, пише Би Би Си.
5 пъти на ден от азербайджанската столица Баку има 30-минутни полети до град Нахичеван – столицата на региона. Пътуването до там, обаче, винаги е било трудно. Заради специфичното ѝ разположение накрая на СССР, граничеща с Турция, която е член на НАТО, и Иран територията е била недостъпна не само за чужденци, но и за повечето граждани на съюза.
Дори 30 години след обявяването на независимост от СССР републиката остава сравнително непозната за голяма част от света.
В наши дни всеки, който има виза за Азербайджан, може да влезе в региона. Макар че се води за относително сигурно място, властите продължалват да бъдат нащрек, когато се появи някой чужденец, най-вече защото рядко има такива.
Първото ви впечатление от ексклава ще бъде сюрреалистичната, почти шокираща чистота. Местните ще ви кажат, че тук няма да намерите нито едно боклуче на улицата.
Без съмнение вниманието ви ще бъде привлечено от извисяващата се в столицата осмоъгълна заострена кула, украсена с мюсюлмански геометрични фигури. Тя заема специално място в сърцата на месните жители.
Тази „гробница на Ной“ е една от поне петте, които претендират за тази титла по света. Това, обаче, не го казвайте наместните жители, които горо наричат родината си „земя на Ной“. Някои учени твърдят, че името „Нахичеван“ произлиза от две арменски думи, означаващи „място на спускане“, докато много азербайджанци твърдят, че идва от Нах (Ной) и „чеван“ – място, т.е. „мястото на Ной“ на древните персийски езици.
Според местна легенда, когато Всемирният потоп се отдръпнал, Ноевият ковчег се озовал на върха на близката планина Иландаг (Змийската планина), издълбавайки процепа, който днес ясно се вижда на върха. Много местни жители ще ви кажат, че проролът и и неговите последователио изживели живота си тук и че те са техни наследници.
В продължение на 7500 години след спускането на Ной и неговите последователи от планината Иландаг (или близката Арарат – зависи кого питате) техните наследници са били под персийска, османска и руска власт, оформяйки преобладаващо мюсюлманско население. В последните десетилетия продължаващият конфликт за територия с Армения е останал един от последните „замръзнали конфликти“ на постсъветската епоха.
В наши дни, подобно на Северна Корея, Нахичеван е една от малко в света разхлабени икономически автаркии, при които една държава оцелява без много взаимодействие и търговия с други държави. Специфичното в Нахичеван е, че насочената навътре икономическа политика е с акцент върху развитието на „бавната храна“, органични и екологични продукти – нещо, с което нахичеванците много се гордеят.
Храната тук е на особена почит и то с основание. След скъсването с икономическата зависимост от СССР местните възприели строга политика за насърчаване на отглеждането на органични храни без пестициди. Тази специфична култура гарантира, че агнешкото, което ядете, идва от местните ферми, рибата – от местните езера, специалните подправки – от склоновете на планините, дори солта – от подземните пещери на Нахичеван.
Местните хора твърдят, че вече не страдат от същите болести като преди, защото ядат само естествени продукти. Подобряването на здравето им не се дължи само на културите без ГМО.
На 14 км от град Нахичеван се намира солената пещера Дуздаг – впечатляващ, изпипан санаториум, построен дълбоко в бивша съветска солена мина. Той разполага със 130 тона чиста естествена сол, която може да излекува голям брой респираторни заболявания – от астма до бронхит. Затова тук пристигат хора от цял свят.
Нахичеван се счита за най-чистият град в Азербайджан, ако не и в цял Кавказ. Накъдето и да погледнете, улиците са идеално павирани, тротоарите прилежно изметени, дърветата подрязани, а храстите добре оформени. Голяма част от това се дължи на работещите в публичния сектор – учители, военни, лекари и чиновници, които доброволно чистят в почивните си дни.
Освен това в опит да възстановят горите, изгорени като гориво по време на ембаргото, местните са насърчавани да садят дървета, когато не работят или не метат улиците. Тази практика произлиза от някогашните ленински съботници.
Мистериозни мумии разкриха истината за дългоглавите наследници на атлантидите
Колкото и хубаво да изглежда това, според доклад на Норвежкия Хелзинкски комитет, всеки, който откаже да извършва „доброволна“ работа, трябва да напусне държавната си служба незабавно. Твърди се, че Васил Талибов – сегашният лидер на Нахичеван, когото мнозина описват като тоталитарен владетел, получава огромни приходи от този безплатен труд.
Нахичеван е загадка, която е трудна за разгадаване. Със сигурност, обаче, това е място касто никое друго – бивша затворена съветска крепост, където младите хора още си говорят шепнешком в ресторантите, за да не бъдат чути, но в същото време гордееща се пред чужденците с прогресивни неща като земеделие и кухня. Тук държавните служители извършват безплатен труд през уикендите, въпреки че живеят в страна, чийто БВП е скочил с над 300% за последните 15 години.
