Миналата година беше отбелязана 500-годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи в Амбоаз – град на южния бряг на река Лоара във Франция. През същата 1519 година започва и строителството на замък на 50 км източно от града – Шато де Шамбор, най-големия замък в долината на Лоара и считан за един от най-впечатляващите примери на френската архитектура от Ренесанса.
Кой, обаче, е измислил уникалните характеристики на този страхотен паметник, остава мистерия. Шамбор е поръчан от крал Франсоа I, но за него няма никакви архитектурни планове, съобщава Би Би Си.
Някои историци на изкуството смятат, че ключът към проектирането на замъка може да се крие в най-знаковия елемент на Шамбор – необичайното двойно спираловидно стълбище. То позволява на хората да се изкачват без да си препречват пътя, което е идеално за отбягване на слугите или на досадни роднини.
Злокобният замък Хуска е вратата към ада
Състоящо се от две спираловидни рампи, които се извиват като нишка от ДНК около куха среда, стълбището обслужва първите етажи на замъка и стига чак до терасите.
Дизайнът на стълбището, какъвто никога преди това не е виждан във Франция, изглежда повече от странно съвпадение и връзка с прочутия италиански изобретател, художник, математик и, не на последно място, архитект Леонардо да Винчи, чийто записки са пълни със скици на подобни архитектирни проекти.
За някои влиянието на Леонардо върху Шамбор е безспорно. Целият замък се слави като място, „пропито от духа на Леонардо“. Но никой не може да потвърди, че той е архитектът, защото просто липсват доказателства.
През 1516 г. Леонардо напуска студиото си в Рим, за да се присъедини към двора на Франсоа I като „първи кралски художник, инженер и архитект“. До края на дните си той живее в Шато дьо Кло Люсе в Амбоаз.
По времето, когато Леонардо пристига във Франция, кралят е зает с планове за грандиозна кралска резиденция, която трябвало да послужи като дворец, а също и като доказателство за мощта на династията Валоа. През 1516 година Франсоа I разпорежда планиране на своя замък на мечтите в Роморантин, в днешен Блоа, на 80 км от Амбоаз.
За Леонардо това е идеалната задача – кулминация на колоритната му кариера, която му позволява да даде воля на много от страстите си – архитектура, градско планиране, хидравлика и инженерство.
Леонардо, обаче, по никакъв начин не обозначава скиците си така, че да могат да бъдат свързани с плановете на който и да е замък. Той починал месеци преди началото на строителството на Шамбор. Дали те са били част от проекта за Роморантин? Или някак си доказват, че Леонардо е геният зад Шамбор?
Строителството на Ромарантин започнало и дори била построена 400-метрова тераса на река Сулдре като подготовка за издигане на двореца. Там трябвало да има конюшни и кралски покои. Но може би заради болестта и смъртта на Леонардо или пък защото Шамборд се оказал с по-добро местоположение, проектът бил изоставен малко след началото.
Дали Леонардо е творецът на великолепния Шамбор си остава мистерия.
Шатото е наистина уникално, то е място, където много неща се показват, но още толкова се скриват. Има над 400 стаи, включително приемни, кухни, гравирани стаи и кралски апартаменти.
Първоначално замислено като ловна хижа, Шамбор има по една камина за всеки ден от годината. Неговите каменни тераси разкриват зашеметяваща гледка към градините, конюшните и обширния район в далечината, обитаван от диви прасета и елени.
Вътре позлатените помещения крият още много впечатляващи детайли. Шамбор има две големи крила, разгърнати на четири етажа под формата на гръцки кръст със стулбища, които водят до вълнуващите остъклени куполи. Кесоните и издигнатите тавани са украсени с разнообразни кралски символи, включително саламандри, таралежи, делфини и други необясними изображения.
Замъкът в Полша, където живеят бивши проститутки и самотни майки
През 2000 година експерти откриват аномалия в ориентацията на кулите. Южната, източната и западната кули били еднакви, но северната била завъртяна на 90 градуса спрямо центъра. Камъните ѝ са подредени по такъв начин, че най-вероятно е била замислена като спираловидна структура, извиваща се като корона.
Известно е, че Леонардо се е занимавал много с водовъртежи, жироскопи и вихрушки, както и със симетрия и аерология. Идеята, че Шамбор е била замислена като една постоянно извиваща се структура, а нейните четири кулу като продължаващи движението около стълбището, почти като при детска въртележка, предполага неизбежното влияние на Леонардо върху този архитектурен паметник.
