logo

Тайните на двореца Топкапъ и султаните в клетка

Тайните на двореца Топкапъ и султаните в клетка

Жестоката практика е въведена през 17-и век, за да замени една още по-нечовешка традиция

Дворецът Топкапъ е разположен в сърцето на Истанбул и се вижда чак от другата страна на Босфора. Той представлява огромен комплекс, който някога е служел за място за живеене на владетелите на Османската империя, както и за административен център.

Голяма част от този комплекс е посветена на султанския харем, където жените от владетелското семейство живеели заедно, включително майката на султана, неговите съпруги и наложници, техните деца и слугите, които ги обгрижвали.

Свързано с харема, но скрито зад висока стена, е крилото на османските принцове. То представлява едноетажна сграда, красиво украсена отвътре, с висок таван, стени с мозайка и подове с килими.

Рускиня разкри истината за живота си като съпруга на турчин в Истанбул

Изрисуваните прозорци гледат към висока тераса и градина с шадраван под нея. Въпреки красотата си, сградата е създадена с коварен замисъл – тя е затвор, който трябвало да пази всички възможни наследници на трона под ключ, така че никога да не се опитат да отнемат властта на действащия султан.

Сградата е известна като „кафез“, което буквално означава „клетка“.

Жестоката практика е въведена през 17-и век, за да замени една още по-нечовешка традиция. Още от зората на Османската империя новият султан избивал братята си, някои от които били още бебета.

Подобно на много мюсюлмански династии, и турците въприели „правото на най-старшия“, при което наследството отивало от брат към брат, а не от баща към син.

Това означавало, че всички мъже от по-възрастното поколение трябвало да бъдат екзекутирани преди властта да отиде у най-възрастния мъж от следващото поколение. Това довело до много заговори между братя, бунтове, войни и убийства.

Султан Мехмед Втори, който завладял Константинопол през 15-и век, за пръв път превърнал тази ужасна практика в закон, нареждайки че „заради световния ред“ този, който успее да вземе трона след смъртта на стария султан, трябва да убие братята си и всички неудобни чичовци и братовчеди, за да намали риска от гражданска война.

Когато се ожениха през 2001 г., той бе на 18, а тя на 51! Ето как изглеждат днес СНИМКИ

В следващите 150 години законът на Мехмед довел до смъртта на най-малко 80 души от династията на Осман.

Най-кървавият епизод от този период се разиграл в началото на 17-и век, когато току-що станалият султан Мехмед Трети избил всичките си 19 братя, които били удушени с копринено въже.

Вероятно това брутално масово убийство станало причина синът на Мехмед Трети – Ахмед Първи, да преосмисли традицията и да откаже да убие недъгавия си брат Мустафа Първи, когато станал султан.

Вместо да бъде удушен, Мустафа бил сложен под домашен арест в двореца Топкапъ и така започнало използването на „кафеза“.

Османците разбрали, че да държат всички мъже наследници на трона, удобно заключени на място, където не могат да причиняват проблеми, е много по-практично от това да ги избиват, особено ако управляващият султан умре внезапно без да остави мъжки наследник.

В такива случаи следващият в линията за наследяване на престола бил пускан от кафеза и обявяван за владетел. Принцовете били затваряни в кафеза на 8-годишна възраст и оставали там докато умрат от старост или докато не ги обявят за султани.

Вратата на кафеза се охранявала денонощно, но престолонаследниците имали все пак някаква свобода. Имали достъп до учители и им било разрешено да имат наложници, въпреки че не им било разрешено да се женят и да имат официално деца.

Годините на изолация докарвали мнозина от затоврниците до такова умопомрачение, че те били абсолютно неспособни да изпълняват задълженията си като султани, когато идвал техния ред.

Мурад Четвърти, който наследил трона от Мустафа Първи, управлявал с железен юмрук. Той забранил пеиенето на кафе и употребата на опияняващи вещества като алкохол и тютюн. Всеки нарушител бил брутално наказван с бой. Тези, които прегрешавали по няколко пъти, били екзекутирани чрез удавяне в Босфора.

Самият Мурад често обхождал улиците и кръчмите на града през нощта, дегизиран като стражар. Ако видел някой да пуши или да пие кафе, свалял дегизировката и обезглавявал нарушителя със собствените си ръце.

Понякога Мурад сядал в беседка близо до водата до двореца Сергалио и изстрелвал стрели по случайни минувачи или лодкари, които карали твърде близо до двореца му. Често посред нощ той се измъквал от покоите си и ходел с извадена сабя по улиците бос и обезглавявал всеки, който му се изпречвал на пътя.

Друга жертва на практиката с кафеза бил Ибрахим Лудия. Той живял затворен 22 години в постоянен страх, че ще го сполети същата съдба като братята му. След смъртта на султана, когато бил поканен да заеме властта, той заподоздрял, че брат му е още жив и му е устроил капан.

Най-красивият курорт в Турция, за който знаят само местните СНИМКИ

Ибрахим трябвало да бъде изведен от кафеза с приканванията на майка му и настоял да му бъде показано мъртвото тяло на султана. 8-те години от неговото управление били белязани с необуздана похот и упадък, а хитрите придворни успявали да управляват държавата от негово име.

Последният османски султан – Мехмед Шести Вахидеддин, бил на 56 години, когато се възкачил на престола. Той прекарал почти целия си живот в кафеза. Там го сложил чичо му Абдул Азис и останал вътре по време на управлението на тримата си по-големи братя.

Той управлявал Османската империя до разпадането ѝ след Първата световна война.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай